— Два дни — заяви Килгор. — Може би и по-малко.
— Опасявам се, че си прав — съгласи се доктор Арчър. Тя разполагаше с всякакви идеи за справяне със случая: от конвенционални — и почти със сигурност безполезни — антибиотици до Интерлевкен-2, който според някои можеше да има клинично приложение в случаи като този. Разбира се, на съвременната медицина тепърва предстоеше да изнамери средство за борба с всички вирусни заболявания, но някои мислеха, че подпирането на телесната имунна система от една страна може да има ефект за подпомагането й в друга, а напоследък на пазара излизаха много нови, мощни синтетични антибиотици. Рано или късно някой щеше да изобрети вълшебното куршумче срещу всички вирусни заболявания. Но засега все още не. — Калий? — попита тя, след като прецени изгледите за пациента и нищожната стойност на опитите им да го лекуват повече. Килгор сви рамене в знак на съгласие.
— Можеш да му направиш, ако искаш. — Килгор махна с ръка към шкафа с медикаментите в ъгъла.
Доктор Арчър извади една спринцовка от хартиено-пластмасовата опаковка, после вкара иглата в стъклена колба с разтвор от калий и вода и напълни спринцовката. Би инжекцията предпазливо — не искаше да докосва пациента повече от необходимото, макар да бе и с ръкавици. Дишането на Честър под пластмасовата кислородна маска за момент се поколеба, после се възобнови, отново се поколеба, после стана разкъсано и неправилно — шест… осем вдишвания. После дишането спря. Гръдният кош хлътна и повече не се повдигна. Очите на Честър бяха полуотворени, като на човек в полусън или в шок, нефокусирани. После се затвориха окончателно. Доктор Арчър взе стетоскопа си и го постави върху гръдния кош на алкохолика. Не последва никакъв звук. Арчър се изправи и прибра стетоскопа си.
„Сбогом, Честър“ — помисли си Килгор.
— Някакви симптоми при другите? — каза тя равнодушно.
— Все още не. Пробите за антитела обаче са положителни — отвърна Килгор. — Предполагам, че ще мине още около седмица, преди да видим явни симптоми.
— Трябва ни група здрави опитни обекти — каза Барбара Арчър. — Тези хора са твърде… твърде болнави за „Шива“.
— Това означава известни рискове.
— Знам — увери го Арчър. — А ти знаеш, че имаме нужда от по-добри опитни обекти.
— Да, но рисковете са сериозни — отбеляза Килгор.
— Знам и това — отвърна Арчър.
— Окей, Барб, задействай го нагоре по линията. Аз няма да възразя. Би ли се погрижила за Честър? Трябва да изтичам при Стив.
— Добре. — Тя пристъпи до стената, вдигна телефона и набра три цифри на клавиатурата, за да извика санитарите.
Килгор отиде в зоната за преобличане. Първо се спря в камерата за обеззаразяване, натисна големия квадратен червен бутон и изчака, докато машината го напръска отвсякъде с разтвор на антисептици, за които беше известно, че са абсолютно смъртоносни за вируса „Шива“.
После влезе в самата стая за преобличане, където свали синия пластмасов костюм, хвърли го в контейнера за по-нататъшно и по-щателно обеззаразяване — не че действително се налагаше, но това караше хората от лабораторията да се чувстват по-добре — след което се преоблече в зелено хирургическо облекло и на излизане наметна и бяла престилка. Следващата му спирка беше лабораторията на Стив Берг. Нито той, нито Барб Арчър все още го бяха изричали на глас, но всеки щеше да се чувства по-добре, ако вече разполагаха с действаща ваксина за „Шива“.
— Здрасти, Джон — каза Берг на колегата си.
— Добро утро, Стив — отвърна Килгор. — Как върви с ваксините?
— Ами, в момента работим с „А“ и с „Б“. — Берг посочи маймунските клетки зад стъклената стена. — Групата „А“ са със зелените лепенки. „Б“ са със сини, а контролната група са с червени.
Килгор погледна. Бяха по двадесет във всяка група, общо шестдесет. Симпатични малки дяволчета.
— Лошо — отбеляза той.
— И на мен не ми харесва, но няма начин, приятелю. — И двамата бяха противници на палтата от естествена кожа.
— Кога очакваш резултати?
— Пет до седем дни за група „А“. Десет до четиринадесет за контролната група, а колкото за група „Б“… е, на тях разчитаме, разбира се. Как вървят нещата откъм твоята страна?
— Загубихме един днес.
— Толкова бързо? — попита Берг обезпокоено.
— Първо на първо, черният му дроб беше отписан. Това е нещо, което не бяхме преценили добре. Навън ще има хора с необикновено висока степен на уязвимост към малкото ни приятелче.