— Че това не е ли същото? — попита Ма Жун.
— Не е. Първо, магистратът ще бъде лично намесен в случая. Ако двама служители от съдилището в Джанпин заловят опасен престъпник в Лайчъ, местният магистрат не печели нищо. Обаче ако докладва на висшестоящите, че съвестно прочиства окръга си от престъпници, че е пратил войници да заловят отдавна търсен убиец и че го е предал на съдията на окръга, където е било извършено престъплението, това ще направи много добро впечатление на началниците му и може да ускори повишението му. Бъдете сигурни, веднага ще изпрати хора. А щом магистратът официално сам се заеме със случая, тукашните главорези ще се позамислят дали да ни очистят, ако Шао Лихуай открие измамата, преди да сме заминали, или няма да тръгнат да ни гонят, ако вече сме потеглили. Може, без да им мигне окото, да видят сметката на стражници от някой далечен окръг, но ще предпочетат да си нямат разправии с местните власти. Шао може да им е заклет брат, но все пак не е тукашен.
Ма Жун и Цяо Тай поклатиха възхитено глава и се съгласиха, че за тази работа трябват не само храброст и владеене на бойното изкуство. Цао Уанчуан също се запали и ги увери, че ще успее да убеди Шао Лихуай да тръгнат още на другия ден.
Решиха Ма Жун да потегли преди изгрев слънце за Лайчъ. Ако останалите успееха да напуснат заедно с Шао Лихуай селото предобед, отрядът трябваше да ги пресрещне на половината път между гарнизонния лагер и града. След като взеха решение, легнаха да поспят няколко часа.
Глава XVIII
В планинската област е заловен престъпник; в съдилището на Джанпин се гледа дело
След закуска Цао Уанчуан, Цяо Тай и старият стражник отидоха в дюкяна на Ли Да, за да се видят с Шао Лихуай. Ма Жун беше тръгнал преди час.
Шао Лихуай ги посрещна сърдечно и ги представи на дюкянджията. Когато всички се разположиха да пият чай в салона, Шао Лихуай се зачуди, че Ма Жун не е с тях. Цао Уанчуан обясни, че тръгнал да навести някакъв роднина, който май живеел наблизо. Казал, че може би няма да успее веднага да го намери, и помолил да го извинят за отсъствието.
Шао Лихуай отговори, че един приятел няма защо да се извинява. Отново им донесоха чай. Шао като че ли искаше да смае новите си приятели и канеше всеки на масата си. Отбиха се още няколко души и всички бяха представени на Цао и спътниците му.
Друг път това нямаше да е никак неприятно, но сега изтръпваха при появата на всеки нов посетител: дали не беше това човекът, който ще донесе гибелната за тях вест? Освен това старецът от време на време се отнасяше и се страхуваха да не би да изтърве нещо. За щастие в такива мигове той сякаш още повече оглушаваше и Шао Лихуай и приятелите му се отказаха от опитите да говорят с него.
Към обед Шао ги изведе да се поразходят, докато дюкянджията нареди масата за гощавка. Щом излязоха на главната улица, Цао зърна отдалеч едрата фигура на един мъж, който му заприлича на Ма Жун. Когато се приближи, видя, че това наистина е Ма Жун, който вървеше насреща им с доста объркан вид. Цао едва успя да прикрие тревогата си и му подвикна:
— Е, какво, братко Ма, намери ли твоя роднина?
— Не можах — отвърна Ма Жун. — Разпитвах наляво-надясно, но, изглежда, се е преместил — и добави, като се обърна към Шао Лихуай: — Много съжалявам, братко Шао, че не можах да те навестя тази сутрин, но моята разходка излезе полезна и за двама ни. Недалеч от прохода срещнах един стар приятел, търговец на коприна, който идваше от Джанпин с малка количка, на път за север. Доста бързаше, но все пак спря да си поприказваме и от него научих, че господин Луо бил открил следите ми, а срещу теб и Цао бил подал жалба за измама пред съдията в Джанпин. Чувал съм, че този съдия, известният Ди, е справедлив мъж. Той ще ни оправдае и ще накаже за клевета оня кучи син Луо. Но както са рекли хората: „Ако в трибунала е казана една дума срещу теб, и девет вола не могат да те изтеглят оттам.“ За разправиите и изгубеното време да не говорим! Затова бързах да ви предупредя.
Щом чу името Джанпин, Шао Лихуай пребледня.
— Все едно колко справедлив е този съдия — заяви той. — Не ми се влиза в съдилище! По-добре да караме по вашия план. Да тръгваме още сега за Лайчъ. Имам приятели там, ще можем да се скрием за ден-два, докато намерим начин да си оправим сметките с оня кучи син Луо. Най-добре първо да го сплашим, за да оттегли жалбата си. После ще му окачим червен гердан, преди да ни е скроил нещо друго — Ма Жун сякаш се поколеба, но Шао Лихуай, който изведнъж стана много припрян, добави: — Вие вървете в странноприемницата да си вземете багажа, а аз ще изтичам до дюкяна да предупредя моя човек. Колкото по-бързо потеглим, толкова по-добре.