И той подаде с две ръце на съдията Ди писмената си жалба. Съдията я прочете набързо и заяви:
— Значи и двамата обвинявате кандидата Хъ, че е убил дъщеря ви? Къде е този мъж?
— Кандидатът Хъ също дойде в съдилището, ваше превъзходителство — отвърна господин Хуа, — за да подаде жалба за клеветническо обвинение.
Съдията Ди нареди на стражниците да го доведат. Скоро те се върнаха с един млад мъж. Лицето му беше приятно, носеше синята роба на кандидат за литературните изпити.
— Хъ Дзъбин ли ви е името? — попита съдията.
— Особата пред вас действително е кандидатът Хъ Дзъбин — отвърна младежът.
— И имате наглостта да се наричате кандидат! — възкликна гневно съдията. — Изучавали сте класиците, защо сте пренебрегнали напътствията на нашите уважавани мъдреци от древността? Нима не знаете, че достигането на мъжка възраст, женитбата, траурът и почитането на предците са четирите най-важни церемонии в живота на човека? Как сте дръзнали да се държите толкова зле по време на брачна церемония? На това отгоре сте учили заедно с младоженеца и е трябвало да се отнасяте към съпругата му с още по-голямо уважение. Как сте могли да ревнувате, заслепен от хубостта й, и да изричате заплахи? Вие осквернявате синята роба, която носите! Сега говорете, кажете точно какво се случи?
Глава XX
Шегите на кандидата Хъ му докарват беда; съдията Ди прави оглед в дома на господин Хуа
Проснат на пода пред високата маса, кандидатът Хъ заговори:
— Най-покорно моля негово превъзходителство да възпре мълниите на гнева си и да разреши на незначителната особа да обясни какво точно се случи. Закачките ми към младоженците не бяха злонамерени, те просто трябваше да повишат общото веселие. В брачната стая имаше четирийсетина души, всички те се смееха, подвикваха и играеха какви ли не игри. А Хуа Гуосян ме извика настрани и ме упрекна строго. Престорих се на много ядосан и му казах, че още преди края на вечерта ще съжалява за думите си, само за да се позабавлявам с него. Не знам защо казах точно това. Но да отровя нещастната девойка… та негово превъзходителство знае, че се подготвям за литературните изпити! Как може да ми мине през ум да извърша толкова отвратително убийство? Освен това имам възрастна майка, съпруга и деца. Нима бих заложил живота на цялото си семейство с такова безумие? Смирено приемам за справедливи забележките на негово превъзходителство, че съм отишъл твърде далеч със закачките към младоженците, че съм прехвърлил мярката на приличието и добрия тон. Но огромна грешка е да ме обвиняват, че съм извършил убийство! Моля негово превъзходителство да прояви добронамереност към мен.