Старият прислужник излезе и внимателно затвори вратата след себе си. После повтори пред надзорника думите на доктор Тан. Иззад ъгъла на библиотеката сержант Хун не бе пропуснал нищо от разговора. Той пристъпи напред и каза на надзорника:
— Добре тогава, да се връщаме бързо в съдилището, за да предадем на негово превъзходителство отговора на доктор Тан. Може би съдията ще реши сам да дойде, за да му обясни за какво става дума.
Младежът се прибра в стаята си, а старият прислужник поведе посетителите към изхода. Щом излязоха на улицата, надзорникът Хъ каза на сержанта:
— Видя ли онзи младеж? Щом споменах името на негово превъзходителство, тозчас му се дръпна всичката кръв от лицето. А пък стаята му е точно до дома на семейство Би. Защо не идеш да съобщиш на съдията, а аз през това време ще се опитам да разбера как се казва този младеж.
Сержантът се съгласи и забърза към града. В съдилището магистратът изслуша с огромен интерес разказа му. Явно в дома на стария литератор ставаше нещо нередно. Той реши да потегли незабавно, за да изпревари тревогата, която предишната му стъпка евентуално е предизвикала.
Настани се в паланкина си и се отправи бързо към Хуанхуа, придружен от четиримата си верни помощници. Вече се свечеряваше, когато пристигнаха в селото. Съдията Ди запази стаи в странноприемницата, където вече бе отсядал. След като се поосвежи, извика Ма Жун в стаята си и му даде следните нареждания:
— Ще отидете със сержант Хун до дома на доктор Тан и ще се покатерите на покрива. Незабелязано, разбира се! Опитай се да видиш какво става в библиотеката, а след това и в стаята на онзи младеж, съседа на госпожа Джоу. Цяо Тай и Тао Ган също да дойдат с вас и да държат под око входовете на двете къщи. Останалото сержант Хун ще ти обясни по пътя.
Ма Жун и сержант Хун изскочиха в мрака навън. Докато крачеха по тесните селски улички, сержантът каза:
— Слушай сега внимателно тайните разпореждания на господаря. Първо, имай предвид, че той е решил тази вечер да приключи със случая. Ролята, която ти е отредил, не е от най-благовидните, но господарят смята, че без нея нищо няма да успеем да направим и затова…
— Стига си го усуквал! — прекъсна го Ма Жун. — И двамата служим вярно на господаря. Достатъчно е той да изрече нещо и ние изпълняваме. Нима шест години вече не ядем от неговия ориз?
— Господарят иска — продължи сержантът — на всяка цена да открием тайния проход между стаята на онзи младеж и дома на госпожа Би. Няколко дни поред двамата с Тао Ган наблюдавахме отвън двете къщи и не стигнахме доникъде. Единственият начин да разберем има ли наистина такъв проход, е ти да се вмъкнеш като крадец в стаята на младежа. Няма значение, ако те хванат. Съдията е предвидил всичко за такъв случай. Ще ти се наложи за малко да се правиш на задържан крадец. Съдията смяташе… как да кажа, че точно това няма да ти се хареса.
Ала на Ма Жун задачата извънредно много му допадна и той затегли Хун да стигнат час по-скоро. Сержантът обаче възрази, че е още рано и по улиците има доста народ. Затова двамата отидоха при надзорника Хъ Кай и известно време приказваха за това-онова. След като удари втора стража, се отправиха към къщата на доктор Тан. Щом стигнаха, Ма Жун каза на сержанта да следи улицата иззад ъгъла, а той набързо смъкна куртката и дългата си роба. Остана по долни дрехи, скочи и увисна на стената. Повдигна се пъргаво и запълзя като змия до мястото, където оградата се доближаваше до покрива на библиотеката. Прехвърли се внимателно на стряхата, залови се за една греда и надникна през прозореца.
Библиотеката беше обширно помещение, ярко осветено от няколко свещи. Три от стените бяха запълнени с полици. Настанен зад високо писалище, един възрастен мъж четеше на глас от някаква книга. Насядали в кръг, петима юноши го слушаха внимателно. Явно бяха учениците на доктор Тан. Достолепната гледка направи силно впечатление на Ма Жун.
Той отново се прехвърли на стената и продължи до постройките в дъното на двора. Скоро се озова между стаите на младия мъж и на госпожа Джоу. Огледа се наоколо и замръзна, когато съзря някакво тъмно очертание върху покрива на госпожа Би. Но в същото време чу приглушено изсвирване и се успокои: беше сержант Хун, заел удобна позиция.