Ма Жун му направи знак да не мърда. После се прехвърли върху покрива на стаята на младежа и предпазливо се примъкна по корем до самия му край. Източи врат и надзърна през едно прозорче. Стаята беше просто, но изискано обзаведена. Гореше една-единствена свещ. Пред прозореца имаше квадратна абаносова маса с дърворезба и два стола. На масата до свещта се беше облакътил един младеж. Доколкото Ма Жун можеше да съди, отговаряше на описанието, направено от сержант Хун и надзорника. Пред него имаше разтворена книга, но той не четеше. Гледаше вторачено напред, потънал в мисли. След известно време стана, отвори вратата и погледна към библиотеката в другия край на двора. После затвори отново вратата, седна и се обърна към леглото. Наблюдава го дълго, сякаш го виждаше за пръв път, а устните му шаваха беззвучно.
Ма Жун видя, че вратата на библиотеката се отваря. Отвътре излезе един юноша и тръгна към стаята, която Ма Жун наблюдаваше. Почука на вратата и извика:
— Господин Сю, учителят иска да говори с вас!
Щом чу името, Ма Жун си рече: „Това е човекът!“ Сърцето му затупка и той напусна несигурната си позиция, за да се върне на стената. Притаен там, видя, че Сю излиза от стаята си и тръгва към библиотеката, придружен от юношата.
Щом двамата се скриха, Ма Жун скочи от стената в поза „кацаща на цвете пеперуда“. Приземи се безшумно и веднага се завтече към средната стая. Пред една маса, захлупил глава на скръстените си ръце, спеше старият прислужник. Ма Жун отвори безшумно вратата и изгаси свещта, която гореше на масата. После бутна междинната врата към стаята на младия Сю и побърза да затвори след себе си. С един поглед запомни разположението и духна свещта. В непрогледния мрак се насочи уверено към източната стена и опипа около леглото. Никъде не кънтеше на кухо. Провери и пода, също без успех. После вдигна завесите на леглото, мушна се отдолу и установи, че на едно място подът издава по-различен звук. Бавно прокара длан по каменните плочи и четири от тях му се сториха по-високи от останалите. Установи, че точно оттам идваше по-различният звук. „Това сигурно е входът на таен проход — рече си той. — Но как ли се отваря?“
Отново прокара връхчетата на пръстите си по ръба на четирите плочи, но не напипа никаква панта или процеп. Тогава размаха слепешком ръце наоколо в тъмното. Дясната му длан докосна някаква връвчица, която висеше зад постелята. Реши, че може би с нея се отваря тайният проход, и я дръпна рязко. В същия миг две от пречките на леглото паднаха с трясък.
Ма Жун светкавично изхвърча изпод постелята. Затаи се зад вратата, заслушан в гласовете, които се зачуха откъм библиотеката: „Крадец! Крадец!“
Четирима ученици изтичаха през двора към трите стаи в дъното, но когато установиха, че свещите в средната и в лявата стая са угасени, не посмяха да влязат от страх да не налетят в тъмното на някакъв капан, поставен от крадците.
Младият Сю, явно по-възбуден от останалите, като че бе по-скоро ядосан, отколкото уплашен. Той нахълта в средната стая, разтърси рязко стария прислужник, запали свещта и влезе в своята стая.
Междувременно Ма Жун се бе възползвал от суматохата, за да отвори лекичко вратата, зад която се криеше. Тя извеждаше в двора. С един скок се метна върху относително ниския покрив на галерията и оттам се прехвърли върху покрива на къщата на госпожа Би. По корем пропълзя през билото, така че да се види отвред. Но щом мина от другата страна, скочи на оградата, заобиколи и се върна върху покрива на стаята на Сю. Всички решиха, че от покрива на съседната къща е избягал на улицата, и на никой не му мина през ум, че може да се намира точно над главите им. Той остана неподвижен, залепен за керемидите, заслушан какво говорят.
Глава XXV
Около задържането на един крадец се вдига голям шум; хитрината успява и съдията Ди залавя онзи, който му трябва
Ма Жун чу младия Сю да казва на стария прислужник:
— Сляп и глух ли си, че не вдигаш тревога, когато в стаята ми се вмъква крадец!
Без да дочака отговор, той остави запалената свещ на масата в своята стая и се огледа набързо. Юношите, които го бяха последвали, затърсиха следи от крадците. Сю се обърна към тях и викна нетърпеливо:
— Нали виждате, крадецът е успял само да счупи леглото ми. Нищо не липсва. Какво се мотаете тук?
— Трябва да се радваш, че крадецът се издаде, преди да успее да отмъкне нещо. Нямаш причини да се ядосваш.
Ма Жун се завърна с пълзене върху покрива на дома на семейство Би, където го очакваше сержант Хун. Двамата се прехвърлиха на стената, пропълзяха по нея и скочиха на улицата. Ма Жун се облече и двамата отидоха при селския надзорник. Ма Жун се поизми надве-натри и всички се отправиха към странноприемницата. След като изслуша доклада им, съдията Ди заяви: