— Като че ли досега Дан Досадата и всички вестници не ми стигаха, та сега трябва и с Лупи Линда да се разправям — изпъшка Далзийл.
Но излизането на Лупи Линда на сцената има и положителен ефект — сложи край на кратката изява на Дебелака в ролята на Мъдър и Разумен полицай.
— Добре, Пит, убеди ме — заяви той, изправяйки се. — Каквато и вина да изпитва това копеле Рут, давай да започнем да му изтръгваме ноктите един по един, докато си признае.
Но това богоугодно дело трябваше да бъде отложено за другия ден, защото Рут бе успял да убеди лекарите, че е твърде разстроен, за да бъде разпитван.
В непрестореността на вълнението, което Ели Паскоу изпита като чу за смъртта на Сам Джонсън нямаше никакво съмнение.
Тя излезе на двора, където, въпреки хладния вечерен въздух, стоя без да помръдне под голата, скелетоподобна корона на декоративната череша почти половин час. Високата й стройна фигура като че ли изведнъж бе изгубила гъвкавостта си и Паскоу, гледайки през прозореца, изведнъж с изненада откри, че мисли за това гъвкаво тяло, което познаваше толкова добре, като за крехко. Роузи, дъщеричката му, застана до него по едно време и попита:
— Какво прави мама там?
— Нищо. Просто й се иска за малко да остане сама — отвърна Паскоу, внимавайки да не пуска притесненията на възрастните да навлизат в детския свят, но Роузи изглежда взе това желание за усамотение като нещо съвсем естествено и каза:
— Сигурно ще се прибере като завали.
След което отиде да търси любимото си куче.
— Извинявай — каза Ели като се върна. — Трябваше просто да си наложа да свикна с мисълта. Не че успях… О, Боже, бедния Сам! Дойде тук да започне нов живот и ето ти на…
— Нов живот? — вдигна вежди Паскоу.
— Да. Беше нещо като отвличаща маневра, знаеш. В Шефилд е преживял някаква… тежка загуба, както ми се струва, и просто искал да се махне оттам, и тази работа тук изскочила неочаквано, той кандидатствал за нея, получил я, после прекарал лятото в чужбина. Ето как му натресоха тоя курс по писателско творчество. Трябвало е да има отделна такава длъжност, но той не бил в състояние да спори и естествено, копелетата са се възползвали…
— Чакай малко — спря я Паскоу. — Тази загуба… никога не си ми казвала такова нещо, нито съм чувал Сам да споменава.
— И аз не съм го чувала — призна Ели. — То беше просто клюка, знаеш ги какви са в университета, дрънкат наляво и надясно като стари баби.
В друг случай тази комбинация от гериатрия и сексизъм, изречена от такъв отявлен поборник за човешки права, би могла да предизвика подигравателен гняв, но не и сега.
— С други думи, твоите дружки оттам са те осведомили за историята на Сам? Или поне клюката е сторила това.
— Точно така — отвърна Ели. — Клюката. Което е и причината да не ти кажа нищо. Искам да кажа, това си бе работа на Сам. Изглежда в Шефилд е имало някакъв студент, с който Сам бил много близък, но станала злополука и той умрял…
— Студент?
— Да. Така поне ми казаха.
— Сам Джонсън е бил гей?
— Съмнява ме. Бисексуален може би. Притесни се, че си играл скуош с него ли?… Извинявай, скъпи, казах глупост, не ми обръщай внимание.
— Глупост беше от моя страна, да — каза Паскоу. — А какво разправят старите баби за тая злополука? Да не е било нещо, за което Сам да се е обвинявал?
— Нямам представа — отвърна Ели. — Не съм насърчавала никого да се впуска в подробности. Питър, казваш, че не си сигурен как точно е умрял, така че за какво загатваш?
— О, нищо. Има много вероятности… и освен това наоколо е бил и Рут…
Ели сърдито поклати глава.
— Виж какво, знам, че това ти е работата, но все още не мога да мисля за смъртта на Сам като за поредното ти дело. Него го няма вече, няма го и няма никакво значение как си е отишъл. Ще ти кажа и още нещо, Пит. Всеки път, когато наоколо се появи Франи Рут, ти започваш да се въртиш нервно като куче, надушило заек. Помниш какво стана последния път. Няма да е зле да стъпваш по-внимателно.