— Добър съвет — каза Паскоу.
Но си помисли: „Не заек. Невестулка“.
На другата сутрин Рут дойде доброволно, все така продължавайки да смята, че Джонсън сигурно е бил убит и настоявайки да му кажат докъде са стигнали по въпроса. Паскоу го въведе в една от стаите за разпит, но докато чакаше да дойде Далзийл, дойде Боулър и му каза, че супера искал да говори с него.
— Седни тука при него — каза Паскоу. — И внимавай. Ако иска да говори, нека говори. Ти си дръж устата здраво затворена.
Забеляза, че младия детектив констъбъл се обиди, но това нямаше значение.
Горе завари Дебелака да преглежда протоколите от аутопсията и лабораторните анализи.
— Случаят се променя — каза той. — Прочети това тука.
Паскоу бързо прочете протоколите и хем му стана лошо, хем изпита дълбоко задоволство.
Джонсън бе починал от сърдечен удар. Малко преди да умре е изял един пилешки сандвич и един шоколад, след което пил кафе и значителни количества уиски. Но най-важното нещо от гледна точка на полицията, бе наличието на следи от седативен медикамент, наречен Мидазолам и използван като анестетик при по-незначителни операции, особено при децата. Комбиниран с алкохол, той застрашава живота и в тази комбинация, погълната от някой със сърдечни проблеми като Джонсън, има голяма вероятност да се окаже фатална, ако не се вземат бързи противоотровни мерки.
В бутилката уиски имало значителни количества от този медикамент, следи от него имало и в кафето, но в чашата с отпечатъците на Рут, както и в каничката от кафеварката, такива не били открити.
— Пипнахме го копелето! — викна екзалтирано Паскоу.
Но макар предния ден детектив главния инспектор да бе спечелил Дебелака за своята кауза, сега тази новина като че ли отново разбуди съмненията му.
— Успокой топката, Пит. Това не означава нищо.
— Какво искаш да кажеш? Сега вече знаем, че е убийство. Най-малкото показва, че теорията ти е погрешна. Виж, няма никакви признаци от сексуални действия.
— Значи не са стигнали дотам. Но нищо не показва, че останалото е невярно, с изключение на това, че Джонсън е очаквал Рут да се върне далеч по-скоро, да кажем в рамките на час, затова поема това лекарство, така че да загуби съзнание и да подплаши гаджето си.
— Така ли? Ами откъде в аптечката на Джонсън се намира Мидазолам? Това не го дават по аптеките дори и с рецепта.
— А Рут тогава как се е сдобил с него?
— Той е работил в болница в Шефилд, забрави ли? — каза Паскоу. — И той е точно такова потайно копеле, което не би изпуснало случай да се снабди с такова нещо, за да го използва, когато му се наложи след време.
— Това едва ли може да се нарече улика — изръмжа Далзийл. — Добре, хайде да отидем да поговорим с момъка. Но спокойно.
— Мислех, че ще му изтръгваме ноктите — каза Паскоу заядливо.
— Отиваме да вземем показания на свидетел и това е всичко — каза Дебелака сериозно. — Запомни това или изобщо не идвай.
Паскоу пое дълбоко дъх и кимна.
— Прав си. Добре. Но първо изчакай малко. Трябва да разменя две думи с Уийлди.
Сержантът го изслуша без да каже дума. Да се мъчи да забележи реакция на това лице, бе все едно да търси игла в купа сено, но все пак Паскоу усети нещо като опасение.
— Виж какво — каза той леко раздразнен. — Съвсем просто е. Имаме човек, за когото супера смята, че може би се е гътнал сам, а аз съм чул, че само преди няколко месеца претърпял тежка лична загуба. Според теб коронера няма ли да иска да чуе всичко, което би хвърлило светлина върху психическото състояние на Джонсън?
— Тогава защо ти не звъннеш в Шефилд?
— Защото както добре знаеш, Уийлди, когато последния път ги помолих за помощ, нещата се оплескаха. Рут се оказа в болница с прерязани вени и се заговори за полицейски тормоз. Така че името Паскоу може да накара някой да наостри уши.
— Само ако то е свързано отново с името Рут — каза Уийлд. — Което не е така, нали?
— Разбира се, че не. Правим проучване по повод самоубийство. Не е необходимо да се споменава името на Рут. И тъй и тъй ще звъниш дотам, вземи да звъннеш и до болницата му да ги питаш дали докато е работил там, не са открили липса на Мидазолам.
— Пак без да споменавам името му? — попита Уийлд.
— Не ме интересува какво ще споменаваш — отвърна Паскоу, започвайки да се ядосва. — Знам само, че надушвам гадина и нейното име е Рут. Сега, ще свършиш ли тази работа или аз да я свърша?