— Звучи ми като заповед, сър — натърти Уийлд на обръщението.
За първи път от много време насам, Уийлд се обръщаше към него така, когато бяха сами.
Но като се обърна и тръгна, Уийлд подвикна тихо в гърба му:
— Пит, гледай там малко по-внимателно, а?
В стаята за разпити Далзийл изложи фактите за местоположението на предметите и времето с доста по-безразличен тон, отколкото Паскоу би го сторил. Когато спомена, че Мидазолама е бил сложен най-напред в уискито, а след това в кафето на Джонсън, Рут го прекъсна:
— Ние не пихме кафе. Това доказва всичко. Някой друг е бил там.
Далзийл кимна и си отбеляза това в бележника, сякаш благодарен за уточнението. Влезе и Паскоу.
— А какво пихте?
— Уиски. И ядохме сандвичи.
— Какви сандвичи.
— Не знам. Моят беше с кашкавал, неговият — пилешки, мисля. След като тръгнахме от кръчмата, той спря по пътя до един магазин, аз слязох и ги купих, така че вкуса им горе-долу беше един и същ, смея да добавя. Това има ли отношение по случая?
— Просто необходима подробност, господин Рут — каза Паскоу, който знаеше как да набляга върху неща, дразнещи заподозрения. — Ядохте ли нещо друго?
— Не. Всъщност, да. Сам купи и два шоколада и си изяде неговия. Аз шоколад не ям.
— Защо?
— Предизвиква мигрена. Какво по дяволите става тук? Какво общо има това със смъртта на Сам?
— Моля ви, потърпете още малко, господин Рут. Този шоколад, който не сте изяли, разопаковахте ли го?
— Разбира се, че не! Защо, по дяволите, трябва да го разопаковам, щом няма да го ям?
— Ами защото шоколада може да липсва на организма ви и макар да не го ядете, може да искате да го погледнете, да го помиришете дори, а?
— Не! За бога, господин Далзийл, загубих скъп приятел тук, а това, което чувам, са само тъпи размисли върху диетата ми.
„Всеки на негово място, апелиращ за помощта на Дебелака, загазва“ — помисли си Паскоу развеселен.
Далзийл отвърна:
— Господин Паскоу просто се опитва да подреди нещата, господин Рут. Нека се върнем на кафето. Казвате, че не сте пили, така че той го трябва да го е направил след като вие сте си тръгнали, нали така?
— Така. Някой друг е дошъл, някой, когото той познава.
— Нещо много усърдно държите за този друг — отбеляза Далзийл със съмнение. — Но ние намерихме само една чаша и в лабораторията установиха, че Джонсън е пил от нея.
— Какво доказва това? Чашата може да се измие. Коя кафеварка е използвал?
— Откъде знаете, че е използвал кафеварка?
— Той винаги правеше истинско кафе. Презираше нескафето. И имаше две кафеварки. Едната за една чаша кафе, а друга, по-голяма, когато има гости. Направил го е в голямата, нали?
— Вие влязохте в стаята, господин Рут. Вероятно сте видели сам. На масата, до креслото му.
— Аз не съм гледал шибаната му маса, тъпак такъв! — извика извън себе си Рут, скачайки на крака с такъв устрем, че стола зад гърба му се преобърна и масата мръдна напред към двамата полицаи.
— Разпитът се прекратява докато свидетеля не се вземе в ръце — каза Далзийл с равен глас и след малко, вече навън, продължи: — Момъкът изглежда разстроен. Не си му правил зверски физиономии зад гърба ми, надявам се?
— Не — отвърна Паскоу. — Той ни прави физиономии. Трябва да видим какво има зад тях.
— Искаш да кажеш малко пластична хирургия с бухалка, а? Не-е, не мисля. Просто не мога да разбера защо, след като не е замесен, вдига толкова шум, че това е убийство.
— Той е умен и изобретателен тип — каза Паскоу. — Това, че не можем да разберем накъде бие, не означава, че е загубил.
— Де да можех да кажа същото и за нас. Та коя кафеварка в края на краищата е използвал Джонсън? Голямата или малката?
— Голямата. И да, изглежда, че от нея са налени няколко чаши, ако разбира се, предположим, че ги е наливал догоре. Според протокола на патолозите, преди да умре, Джонсън е изпил доста голямо количество кафе, но точната мярка отсъства от менюто.
— Това, което ти трябва, винаги отсъства. Безполезни дръвници са това докторите — изсумтя Далзийл. — Каква беше тая дандания с шоколадите?
— Само се помъчих да го поизцедя малко. Другия шоколад го намерихме на полицата над камината, изваден от опаковката. Джонсън вероятно е имал намерение да го изяде, но не е могъл.