— Нямам нищо против и аз да изям един — каза Далзийл, търкайки търбуха си. — Добре тогава, кажи какво мислиш. Искам да кажа, ако Рут не беше замесен в това нещо, щеше ли да кажеш на коронера, че това си е чисто и просто самоубийство?
Паскоу помисли малко и каза:
— Все още искам да разбера откъде има Джонсън този Мидазолам. И защо най-напред го е сипал в уискито, а не направо в кафето?
— Хубав въпрос — кимна Далзийл. — Дай да се връщаме сега. Да видим дали се е успокоил, а след това да се опитаме да го поизцедим още малко.
Двамата влязоха вътре. Рут, поне външно, бе възвърнал обичайното си присъствие на духа.
Далзийл поднови разпита като че ли нищо не е било.
— Този урок, който сте имали с доктор Джонсън… малко странно време сте намерили. В неделя по обед. Искам да кажа, повечето хора си седят в къщи пред пържолата и пудинга, заобиколени от близки и скъпи хора.
— Случайно си спомням, че ви оставихме в „Кучето и патето“, суперинтендант — каза Рут.
— Точно така, кръчмите са именно мястото, където съм заобиколен от близки и скъпи хора — отвърна Далзийл. — А сега кажете за какво беше този урок.
— Какво общо има това с каквото и да било?
— Може да ни помогне да разберем в какво състояние на духа е бил доктор Джонсън, когато сте си тръгнали — промърмори Паскоу.
— Неговото състояние на духа е несъществено — настоя Рут. — Няма да махнете с ръка и да кажете, че това е самоубийство, нали? Сам просто не беше такъв тип човек.
— От собствен опит го знаете, а? — избуча Далзийл.
— Моля?
— Доколкото си спомням, преди няколко месеца вие наистина си бяхте прерязали вените.
— Да, но това беше по-скоро…
— По-скоро жест? Да, добрият доктор може също да е искал да направи жест. Може би е имал намерение да го намерят с книга в ръцете и да имат достатъчно време да му промият стомаха, след което да последва щастлив период на възстановяване в компанията на любими приятели. Вие се смятате за любим приятел, нали, господин Рут?
За момент изглеждаше, че ще последва ново избухване, но не стана нищо.
Вместо това той се усмихна и каза:
— Позволете ми да ви предпазя, суперинтендант, както от архаичното, така и от съвременното значение на думата. Вие вероятно сте си мислели, че Сам и аз сме били гей-двойка, които са се сдърпали на обяд, аз съм изхвръкнал навън ядосан и Сам е решил да ми даде да разбера, като изпива внимателно премерена безопасна доза медикамент, мислейки че ще се върна тъкмо навреме, за да го спася, след което цял ден ще има сълзи, сдобряване и изкупление, за да не кажа съвкупление. Но тъй като аз не съм се върнал, той е продължил да пие. И сега аз, изпълнен с чувство на вина, се опитвам да облекча претоварената си съвест като настоявам, че това е убийство.
Паскоу почувства недостойно за случая удоволствие, като чу това, което мислеше за абсурдна теория на Далзийл, да се поднася в такава пренебрежителна, но точна форма.
На Дебелака обаче не му мигна окото.
— Боже господи, главен инспектор — обърна се той към Паскоу, — чухте ли го тва? Знае въпросите преди да му ги зададат! Ако има още няколко такива като него, ще ни остава само да ги научим сами да се бият, след което оставаме без работа.
— Не, сър. Пак ще ни трябва някой, който да чуе отговора — възрази Паскоу. — Който е, господин Рут…?
— Отговорът е „не“. Сам и аз бяхме приятели, добри приятели, мисля аз. Но преди всичко, той беше мой учител, човек, когото уважавах повече от когото и да било, човек, който би дал огромен принос в науката и чиято загуба за мен, както в личен, така и в интелектуален аспект, е нещо, което не мога да понеса. Но трябва да го понеса, макар и само за да се уверя, че вие, банда лутащи се некадърници, няма да прецакате това следствие така, както сте правили това с други следствия в миналото.
— Никой не е съвършен — обобщи философски Далзийл. — Обаче имаме теб, мой човек.
Рут се усмихна и каза:
— Да, така е. Само че нямате намерение да ме държите дълго тук, нали?
Далзийл също му се усмихна.
— А-а, ние само ги хващаме, момко. Адвокатите са тези, които решават кой да бъде задържан и къткан, и кой да бъде изкъшкан обратно като дребна риба, докато пораснат достатъчно, за да си струва задържането. Мислите ли, че вие сте пораснали, господин Рут? Или все още сте подрастващ?
Паскоу с интерес би продължил да наблюдава този словесен тенис, но вратата на стаята се отвори точно в този момент и на нея се появи Хат Боулър, много щастлив, че се е отървал от компанията на Рут.