Чу се тракането на размествани плочки, Дий поклати глава, усмихвайки се с възхита, вероятно от някой умел ход и каза:
— Ах, сръчен краут такъв, страхотно наистина.
И Боулър тъкмо се питаше защо Дий ще се обръща към Рай с това прозвище, когато от другата страна долетя глас, който в никой случай не би могъл да бъде наречен женски:
— Благодаря ти много, хорсън.
Колебливото му почукване на добре смазаната врата, я отвори достатъчно, за да види характерния профил на Чарли Пен.
— Господин Боулър, моля ви, влезте — покани го учтиво Дий.
Той влезе в офиса. Мъжете от стената го оглеждаха критично като кандидат за работа, която според тях той няма да получи. От друга страна, тримата юноши от снимката на бюрото, като че ли гледаха право през него към някакъв свят, с който техните обединени възможности без съмнение биха се справили.
— Идвате по авионна, амурна или авторитарна работа? — попита Дий.
— Моля? — впери поглед в него Хат.
Пен му се усмихваше с широка усмивка. За човек с вродена антипатия към насилието, Хат изпита необичайно силно желание да го цапне.
— Информация за птиците ли ви трябва? Или искате да разберете къде е Рай? Или идвате да ни изпитате за последния Диалог?
Без да обръща повече внимание на Пен, Хат се обърна към Дий и го запита с глас, който, надяваше се, прозвуча неутрално:
— Какво искате да кажете с това, господин Дий?
— Съжалявам — каза Дий. — Поверително ли е? Разбира се, че е. Забравете, че съм се обадил. Глупаво бе от моя страна и определено лекомислено.
Извинението бе поднесено по-скоро като искрена, а не задължителна формалност.
— Господин Дий, не казвам, че има още един Диалог, но ако имаше, бих желал да узная какво знаете за него — настоя Хат.
— Знам само това, което знае и целия персонал на библиотеката, а именно, че тази сутрин бил намерен подозрителен плик, предали го на полицията и тъй като не ни е върнат още — макар че, разбира се, целта на вашата визита може да е точно такава — можем да предположим, че в него има нещо, което представлява интерес за вас. Но, моля ви, забравете и простете моето любопитство. Не изпитвам желание да ви смущавам професионално.
— Аз не бих имал нищо против — намеси се Пен със стържещия си глас. Според мене пак сте получили нещо от ваш’та откачалка и то е свързано със Сам Джонсън. Прав ли съм?
— Без да искате ли познахте, господин Пен?
Погледът му задържа този на писателя няколко секунди, после се отклони. Никога не започвай битка, която не си струва да спечелиш. Погледът му се бе спрял на таблото с парономанията. Бе със същата звездовидна форма като онова, което бе видял в апартамента на Пен, но в това тук имаше някои разлики в украсата. Тя като че ли бе взета от стара географска карта, с пухкави херувимчета, бълващи фонтани китове, назъбени айсберги и игриви русалки. Играта бе в разгара си — бе пълна с различни плочки във всички посоки, но според Хат, нито една от буквените комбинации нямаше смисъл. Пред всеки от играчите имаше по една стойка с плочки, а между тях бе изправена и трета. Тази игра се играе само от двама, спомни си той думите на Рай. Защо ще го лъже? Освен ако тя е третия играч, включила се в някакъв ménage à trois с тия двамата.
Това бе отвратителна мисъл, като златна рибка в купа салата, но преди да я отмие от съзнанието си, той вече се улови, че оглежда за място, където Рай би могла да се скрие при неговото приближаване.
Нямаше такова. Даже нямаше прозорец, през който да се провре.
„Господи, Боулър! В какъв гаден откачалник започваш да се превръщаш“ — запита се той ядосано.
Чарли Пен отговори на зададения му на глас въпрос:
— Едва ли може да се каже, че съм познал без да искам, констъбъл. Първото нещо, което си помислихме, чувайки за смъртта на бедния Сам вчера бе, че това сигурно е работа на Уърдман. После хората започнаха да шепнат, че е самоубийство. Е, наистина приличаше на самоубийство. Прекаленото четене на Бедоуз би докарал всеки до това дередже. Но колкото повече мислих, толкова по-малко вероятно ми се струваше. Не го познавам отдавна, но бих казал, че е доста по-силен, за да се поддаде на такива мисли. Прав съм, нали? Ако в този плик, за който Дик спомена, наистина има още един Диалог, то той трябва да се отнася за Сам Джонсън, нали така?