— Моят брат-близнак не се оплакваше — каза тя.
— Ти имаш брат-близнак?
— Имах. Той умря — отвърна Рай, сипвайки кафе в кафеварката.
— Ох, мамка му! Съжалявам, не знаех…
— Откъде ще знаеш? Той ми подари оня Шекспир, дето ти преди малко разлистваше.
Серж. Той си спомни посвещението и се изчерви при мисълта за инфантилната си ревност. За да замаже конфузията, изломоти:
— Да, разбира се, това обяснява посвещението, кралицата, първи май, а той е бил клоуна-принц…
— Усмивката бе все на устата му — каза тя тихо. — Когато изпадах в униние, той винаги успяваше да ме ободри. В негово присъствие името Райна като че ли не беше чак толкова лошо нещо.
— Мисля, че това е прекрасно име — самоотвержено каза Хат. — И Серж също. И съм сигурен, че са ви ги дали с най-добри намерения. Такава романтична идея, да те кръстят на някой герой от пиеса, в моето семейство не би се родила.
— Много мило от твоя страна — промърмори тя. — Да, беше време, когато и аз я мислех за романтична, когато чувах майка ми и баща ми да обясняват, че са ни кръстили Райна и Серджиус, които са най-романтичните образи в пиесата, защото именно тези две роли са играли, когато са ни заченали. После един ден, подреждайки техните неща, се натъкнах на цяла купчина стари театрални програми. И го намерих. Оръжието и човека в „Олдхам“. Датата съвпадаше. Единствената разлика беше, че когато погледнах списъка на актьорите, срещу Серджиус и Райна не бяха имената на Фреди Помона и Мелъни Макилоп, а на други хора. Баща ми и майка ми са играли Никола, главния слуга и Катерина, майката на Райна. Как ти изглежда тая романтика и искаш ли захар?
— Една лъжичка. Е, не е кой знае каква болка за умиране, какво? Да преувеличаваш малко миналото си, не може да се нарече тежко углавно престъпление, нали?
— Сигурно. На Шоу сигурно би му харесало. Цялата пиеса блика от раздути романтични представи, саможертва и чест.
— Тогава защо се отнасяш с такъв цинизъм?
Тя го погледна замислено и каза:
— Нека друг път да говорим, а? Намокря ли си косата и езика ми се развързва. Дай да видим дали твоите бонбони ги бива за нещо.
Те се върнаха в хола. Рай отвори кутията, захапа един бонбон и кимна одобрително.
— Отлични са — каза тя. — Та как казваш, разбра, че съм болна?
— Ами днес бях в библиотеката…
— Защо? — полюбопитства тя. — Станало ли е нещо?
— Да — призна той веднага. — Строго поверително е, ясно?
— Давам честна дума — вдигна ръка тя.
Той й разказа за новия Диалог.
— Божичко! — изпъшка тя. — Почудих се, когато чух за смъртта на Джонсън и…
— Какво те накара да се учудиш? — прекъсна я той.
— Не знам. Просто някакво чувство. И може би защото…
— Какво?
— Тази връзка с библиотеката. Искам да кажа, не само че се получават там, ами и има и своего рода свързващо звено, като че ли. Да, знам, че в това нещо куца, но то като че ли те тласка в някакъв нелогичен път на разсъждение…
Изведнъж тя му се стори много уязвима.
— Хайде, хайде — опита се той да я ободри с малко бащинска игривост. — Горе главата. Ти специално няма за какво да се притесняваш.
— Наистина ли? — Опитът му помогна дотолкова, че да замени очевидната й уязвимост с иронично подчертана детска адмирация и доверие. — О, кажи ми тогава защо не трябва да се притеснявам.
— Ами… Защото тоя тип, Уърдман, не ти е някоя обикновена секс-откачалка, преследваща и изнасилваща млади жени. До този момент само една от жертвите е жена, Джакс Рипли, и никакъв секс. Още не знаем под ударите на какъв тъпан подскача тоя лунатик, но в постъпките му няма нищо, от което да се заключи, че той би предпочел да сложи някой като теб на огневата линия, вместо, да речем, някой като мен. Колкото до това с библиотеката, според мен именно оня конкурс му е подсказал начина да довежда Диалозите си до знанието на общественото мнение, начин, който се е харесал на изкривеното му съзнание…
— Извинявай, би ли повторил?
— Има съзнание на любител на загадки, съзнание, което вижда всичко в смисъл на скрити отговори, заблуждаващи ходове, подсказки и връзки, главоблъсканици и игрословици. Привлича го именно онова нещо, което се оказва скрит в огромната планина от литература факт.
— Тази диплома, дето казват, че си я взел, по какво беше? Орнитология и психиатрия? — попита тя с полуирония, полукомплимент.