— География… и икономика — бързо добави той второто като смекчаващо вината обстоятелство.
Но то не подейства.
— Боже Господи! Искаш да ми кажеш, че съм се захванала с някакъв си птицегледач с диплома по география? Е, поне няма да се притеснявам как ще заспивам по нощите.
Той огледа това изявление от всички страни, реши че в него има повече приятни неща, отколкото подигравка и продължи:
— Да си детектив е като да ползваш читалнята. Всичко се свежда до това къде да търсиш. Викнахме едни момчета от университета, един акробат и един лингвист. Водих си бележки. Искам да кажа, че макар на всички се налага да внимават, няма специална група, която можем да кажем, че се намира в по-голяма опасност, отколкото която и да било друга. Да кажем, че всички са в опасност, може и да е слабо утешение, но ако погледнеш на нещата от статистическа гледна точка, ако всички са в опасност, то възможността ти да си следващия е далеч по-малка. Така че да, внимавай, но не се стряскай толкова. Поне не и когато си в компания. Заговорихме за компания, та се сетих. Мислиш ли, че ще си достатъчно здрава този уикенд за нашата малка експедиция?
— Никакъв проблем — отвърна тя, опъвайки гръб изкусително така, че тениската излезе от дънките й, разкривайки ивица леко закръглен корем, от който звъннаха и писнаха всичките му сигнали за тревога. — С кого разговаря в библиотеката? С Дик?
— Да — кимна той. Ако бе искала да го плисне с кофа студена вода, споменаването на Дий беше именно начина. — Тъкмо го спомена, чувала ли си за доктор със същото име?
— Ако нямаш предвид Елизабетинския астролог и некромант, не съм — отвърна тя.
— Да, сигурно е този — каза той. Брей, тоя стар умник Паскоу, ха-ха-ха.
— Това да не би да е последната версия. Че Уърдман е вълшебник и Дик е потомък на доктора?
— Е, трябва все пак да признаеш, че е малко странен — каза той и побърза да добави, опитвайки се да поразреди малко укора в гласа си: — Сигурно се дължи на времето, което прекарва с Пен. Когато влязох в читалнята, двамата бяха в офиса и играеха на онази смахната игра. Парономания.
Той впери поглед в нея да разбере дали го е казал правилно.
Рай се засмя и каза:
— Брей, ама ти наистина слушаш.
— Зависи кой ми говори. Ти ми каза, че думата всъщност означава човек с маниакален интерес към игрословици, нали така?
— Точно така. Думата се е получила от сливане на две думи — парономазия, това е игра на думи или игрословица, и мания, може би с лек оттенък на параноя. Защо ме гледаш така?
— Даваш ли си сметка, че ти току-що повтори горе-долу същото, което казах преди малко за Уърдман?
— О-о, я стига — каза тя раздразнено. — Което казват вашите велики мислители от университета, искаш да кажеш. Виж какво ще ти кажа, тия двамата играят на тази игра откакто съм на работа в тази библиотека. Това не е таен порок. Попитах за нея, Дик ми обясни, какво толкова? Даде ми даже екземпляр от правилата. Някъде тука трябва да е.
Тя се залови да рови в едно от чекмеджетата.
— Двете табла, които видях, изглеждаха боядисани на ръка и изглеждаха различни — каза Хат. — Това истинска игра ли е? Или те са си я измислили?
— Каква, по дяволите, е разликата? — обърна се тя с усмивка към него. — Знам, че са я започнали в училище, когато играели на игрословици…
— В училище ли? — прекъсна я той. — И Дий ли е бил в Ънтанк?
— Да. Проблем ли има?
— Разбира се, че не. Но това би могло да бъде отговор. — Значи, казваш, игрословици.
— Да. Възникнал спор за една латинска дума, която един от двамата употребил и това ги довело до версия на игрословица, в която не можеш да използваш никакъв друг език, освен латински. Оттам нещата набрали инерция — и двамата търсели нещо по-сложно, с по-големи табла, с повече букви, по-различни правила и играчите се редуват да избират езика… А, да, ето ги… Не, не ги чети сега, можеш да ги вземеш, и без това беше време да поразчистя малко тая бъркотия тука.
Хат сгъна листчето и го прибра в портфейла си.
— Нищо чудно, че не можах да разбера нито една от думите, които видях — каза той с неохотно възхищение. — Колко езици знаят тия хора, за Бога?
— Френски, немски — разбира се, Пен знае последния перфектно, малко испански, италиански, такива неща. Но това няма значение. Няма нужда да знаят даден език, за да играят играта, защото в библиотеката е пълно с речници. Това май е част от тръпката. Единия например вади дума, която, да речем, прилича на словашка и после предизвиква противника с нея. Дали това е блъф или предния ден се е натъпкал с думи от някой словашки речник и сега се опитва да го изработи? Вадят тогава речника и ако я няма, следват наказателни точки, не знам как точно става.