— Тя говори ли английски?
— О, да, перфектно, макар и с доста силен акцент, който се засилва, ако не иска да разбере онова, което й говориш.
— Има ли пари?
— Ако има, аз не знам. Но не й трябват. Домът за нея има висока стойност и тя се обляга само на него. Живее в къщата по милост и изглежда напълно доволна да си остане там до края на дните си.
— Е как тогава е успял Чарли да посещава оня помпозен колеж „Ънтанк?“ Плащал е стария Бъджи, нали?
— Негова светлост не се отнася към парите си с такова разточителство — отвърна сухо Текъри. — Момчето спечели стипендия. Не казвам, че не е подръпнал някоя и друга връзка, но, както всички казваха тогава, момчето бе много умно.
— А сега е и богат, смея да добавя. Спокойно би могъл да купи една къща и да прати майка си да живее там.
— Което, доколкото знам, му е било предлагано. Според мен той гледа на милостта на Партридж като причина да изпитва по-скоро унижение, отколкото благодарност. Майка му обаче по-скоро проявява склонност да гледа на Англия — имам предвид Англия извън имението Хейсгарт — като един придатък на старата Източна Германия, а на хората като теб — като на лакеи на английския клон на Щази.
— Така че ако някое ченге започне да и задава въпроси за нейния Чарли, как ще реагира?
— Неотзивчиво, бих казал. Според мен ще го опише като най-съвършения и отдаден на семейството си син, срещу когото не би искала да чува нито една лоша дума както на немски, така и на английски.
— Ами ако стария Бъджи или някой от неговите дружки започне да й говори за Чарли…?
— Ако й се намекне, че би трябвало да се чувства щастлива, че е родила син, който се оправя така добре във външния свят, тя веднага би започнала да се оплаква от недостатъците му като добро германско момче. Знам това със сигурност, защото когато се видях с нея за пръв път, допуснах тази грешка.
— Супер! — възкликна Далзийл.
— Не мисля, че има смисъл да те питам какво си намислил, Анди?
— Прав си както винаги, Идън. Чао.
Далзийл затвори, замисли се за малко, после отново го вдигна и набра.
— Кап Марвел.
— Здравей, пиленце, аз съм — каза той.
— Пак? В рамките на две седмици ми звъниш втори път от работа. Дали да не подам оплакване за тормоз?
— Не, няма да ти повярват, защото тия, дето ги тормозя, знаят какво е тормоз — каза той. — Слушай златна, напоследък много мислих и реших, че съм отвратителен егоист, неспособен да поддържа нормални отношения.
— Анди, добре ли си? Да не би нещо да ти е паднало на главата или нещо да ти е блеснало в очите?
— … и ми дойде на ума… оня купон, дето го урежда твоя герой у стария Бъджи, защо не вземем да отидем? Отдавна не сме се вихрили двамата с тебе, а?
— Съжалявам, Анди. Трябва да си налягам парцалите. Чувствам как вихрите ми тръгват.
— Значи готово? Супер. Чао.
Той натисна копчето и отново набра.
— Добър ден, Пералня и химическо почистване „Лили“, с какво мога да ви бъда полезна?
— Здрасти, мойто момиче — отвърна Далзийл. — Можеш ли да ми нагласиш една шотландска поличка за събота?
Още като дойде на работа тази сутрин, Паскоу напомни на останалите, че по-късно днес ще наминат Потъл и Ъркухърт, за да анализират Диалога и да дадат експертното си мнение и за предните.
— О, Боже! — изпъшка Далзийл. — Защо и аз не съм болен?
— И вие?
— Боулър се обади, че е болен — поясни Уийлд.
— Болен свят — обобщи Паскоу.
— Температурата в къщи е висока, а?
— Само в преносен смисъл. Снощи Ели и Чарли се срещнаха за да направят окончателна оценка на работите от конкурса. Сам Джонсън също е трябвало да присъства, така че събитието не е било точно радостно. Върна се у дома снощи и поиска да узнае защо не сме мръднали и сантиметър напред.
— Значи точно това си й казал, нали?
— Тя ще изпадне в истерия, ако й кажа, че по въпроса се води следствие и скоро се очакват арести.
— Помислих си дали не е по-добре да го отменят този конкурс — каза Уийлд.
— Защото един от журито е бил убит? Не стават тия неща така, Уийлди. Всички тия бъдещи Скот Фицджералдовци пет пари не дават за Сам Джонсън, за когото впрочем никога не са чували. Ако беше Чарли Пен, нещата може би щяха да бъдат други. А и без това, далеч от мисълта да отменя конкурса, Мери Егню използва убийството, по-точно всички убийства, за да увеличи тиража. Видяхте ли вчерашния Газет? Тя е публикувала списък на заглавията от предварителната подборка. Това са около петдесет работи. И се е разбрала с Джон Уингейт, оня от телевизията. Всички автори от списъка са поканени в киносалона на Центъра и резултатите ще бъдат обявени във времето, което по-рано беше определено за предаването на Джакс Рипли.