„Уърдман е безразсъден при изпълнението, но не и в ретроспекцията“, пишеше Потъл. „Диалозите се водят с трима събеседници. Първият е Същество от подземното царство, което представлява едновременно сянка на някаква личност и Силата, която му помага в серията убийства. Вторият сте вие, аз и всички останали, които четат Диалозите, и които (както се надява той) в същото време разбират и одобряват неговата цел, възхищават се и се смайват от неговата изобретателност. Третият е самия той. В реалния свят, в противовес на света на безвремието от неговия ритуал, той вижда жертвите като реални хора, а не просто необходими пътеуказатели в неговия мистериозен път, и изпитва нужда да убеди сам себе си, че те лично или тези, които остават след тях, ще имат полза от смъртта си/им.“
Внимателно избягвайки да пише черно на бяло всякакви по-конкретни предположения, изразяващи се в това каква точно личност да търсят, към резюмето той бе прикрепил и написана на ръка бележка, в която пишеше на Паскоу да му позвъни идущата седмица, когато се надявал да се пооправи.
Ъркухърт дойде, както му се струваше на Паскоу, по-скоро да подразни малко Анди, отколкото да допринесе с някакви полезни анализи. Или може би, след като бе живял цял живот с антиавторитарни убеждения, не можеше да се насили да предложи сътрудничеството си на полицията под никаква друга форма, освен иронична.
Дебелака също, даде си сметка Паскоу в момент на просветление, всъщност се радва на престрелките. Колко полза извличаше от приноса на Ъркухарт, бе трудно да се разбере, но определено се радваше на прехвърчащите искри между тях.
— Кажи сега какво си ни донесъл Роб Рой.
— Не бързай толко, Хамиш и може скоро да разбереш — отвърна Ъркухарт.
За втори път шотландеца запращаше това Хамиш в лицето на Далзийл като торта и двата пъти Далзийл за момент сякаш спираше да диша. „Да не би нещо да пропускам тука“, запита се Паскоу.
Това, което Ъркухарт бе събрал за тях, не бе кой знае колко и имаше по-скоро литературна, отколкото лингвистична стойност, което наведе Паскоу на мисълта, че неговата мацка от факултета по английска литература май е надничала в Диалозите повече, отколкото й се е полагало. Е, ако теча на информация спира дотам и не се процежда в таблоидите, няма нищо страшно, а и те получават двама експерти на цената на един.
— Поцо спомена нещо за тоя тип и за религията, нали? Не религиозен маниак в прекия смисъл на думата, вероятно дори абсолютно а-религиозен външно. Винаги така се получава с тези откачалки. Дават с едната ръка и вземат с другата, и накрая оставаш с гол грездей в ръката.
— По-добре гол грездей в шепата, отколкото пълни тъпотии, което до момента виждам — изръмжа Далзийл и вдигна празната си шепа за по-голяма нагледност.
— Аз също — отвърна Ъркухарт, втренчил тежък поглед в него. — Както казах вече, пълен е с религиозен език, както по тон, така и директен, но това вече сигурно сте го видели, господин Паскоу.
Чудесен начин за потвърждаване кой от полицията е грамотния човек, помисли си Паскоу.
— Да, забелязах няколко примера — отвърна той.
— Но има едно нещо, което непрекъснато ми се набива в очите. Първи Диалог: „… се докосвах до силата зад светлината, силата, изгаряща всички страхове…“ Трети: „Бъди силата на живота ми; от кого има след това да се страхувам?“ Четвърти: „… че в светлината на този ореол аз няма от какво да се страхувам…“ Пети: „… моя светлина и спасение, поради което няма какво да се страхувам от който и да било тип.“ Проверих ги внимателно всичките. И ето какво открих в Псалм 27.
Той извади една Библия и зачете:
— „Господ е светлина моя и избавител мой; от кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; от кого ще се уплаша?“
После вдигна глава и огледа присъстващите с такъв поглед, сякаш тишината, която последва беше оглушителни аплодисменти.
— Интересно — побърза да каже Паскоу. — Може ли да видя?
Далзийл избуча:
— И?
— Не ми и-кай, Анди, няма „и“ — отвърна Ъркухарт. — С изключение може би на това, че като я гледам тая илюстрация в Първия диалог, се питам дали този предмет в буквата Р не е книга, може би дори самата Библия или нещо като църковен псалтир, където могат да се намерят псалмите.
Паскоу остави Библията на масата и се наведе над илюстрираното писмо.
— Може и да сте прав — каза той. — Може да е гръбче на книга. А за самите рисунки? Да имате някакви предположения?