— Като член на журито, аз трябва да бъда там — каза тя. — Но ти няма какво да се мъчиш. Вдигни си краката горе. Ще кажа на гледачката да не идва.
Той си помисли за всички отегчителни мероприятия от полицейски светски характер, на които тя бе присъствала заради него и съвестта му го изправи на крака.
— Не, ще дойда — отвърна той. — Все пак не раздават Оскари и благодарствените речи няма да се точат до безкрайност. Колко телевизионно време са му отредили? Половин час?
— Точно толкова. Освен това преди събитието ще поднесат питиета на изтъкнатите гости и на техните неизтъкнати придружители. Може би имаш нужда именно от това — кратка дрямка, докато трае сериозната част и приятен и оживен разговор с чаша в ръка преди това.
— Тогава най-добре е да поръчаме такси — каза той.
Но още от самото начало си пролича, че Ели е сбъркала. Ако изобщо можеше да се говори за някаква атмосфера, то тя беше много по-унила от погребението тази сутрин. Последният път, когато по-голямата част от присъстващите сега, се бяха събрали в Центъра, бе убит Стийл. Освен това, голяма част от тях тази сутрин бяха присъствали на погребението на Сам Джонсън и това допълнително помрачаваше мислите им.
Но както почти винаги се случва по такива места, двете или три изпити питиета развързаха езиците и над множеството се понесе лек и равномерен хор от бъбрещи гласове и макар първия, който се изсмя с глас да се огледа смутено, скоро събирането не се отличаваше по веселост от всяко друго парти, за което се знае, че няма да трае дълго и където за питиетата плаща някой друг. Кой точно, Паскоу не знаеше. Вероятно Газет. Мина му през ума, че единствения човек, който би задал този въпрос на глас, би бил Стийл Гладника, нямащ търпение да провери дали данъкоплатеца не се ощетява по някакъв начин. Джонсън също би пуснал някоя иронична забележка, макар че и двамата нямаше да закъснеят да вземат своя дял от предложените благини.
Не че някой от присъстващите в момента се въздържаше. Нищо не може да накара хората така да се вкопчат в живота, както мисълта, че са смъртни, помисли си Паскоу, оглеждайки се и броейки главите. Да, като че ли всички знаменитости, присъствали на изложбата, бяха тук. С изключение, разбира се, на онези, които бяха мъртви. И танцьора Далзийл. А също и многоуважаемия или по-точно Лорд Пайк — Стренглър ъф дъ Станг, тъй като цялата титла вече му принадлежеше, защото, както пишеше във вестниците, акулите оставили достатъчно парчета от бащата, за да има все пак някакво погребение.
— И така, кой е победителя, Мери? — попита Амброуз Бърд редакторката.
— Нямам представа — отвърна Егню.
Бърд наклони глава на една страна точно като птичка и каза скептично:
— Хайде, хайде, сигурен съм, че ти и скъпият ни Пърси, сте гледали с четири очи да не пуснете никой, който би накарал девствените ти бузки да се изчервят от срам.
Това обаче накара Фолоус да се изчерви по-скоро от раздразнение, отколкото смущение, но Мери Егню се засмя и каза:
— Мисля, че ме бъркаш с някоя друга Мери, Броуз. Вярно е, че победителя е написал очарователна съвременна приказка, подходяща за деца от всички възрасти, но останалите двама подгласници са далеч по-дръзки. И трябва да добавя, че Чарли и Ели бяха тези, които ги избраха, без никакво давление от мен или Пърси.
— Без никакво давление от Пърси? Тогава работата е била песен — забеляза Бърд.
— Някои от нас сме способни да си изпълняваме определените задачи без да си пъхаме гагите в чуждите работи — отвърна рязко Фолоус.
— Деца, деца, не се карайте пред възрастните — обади се Чарли Пен.
Вперил сърдит поглед във Фолоус, Бърд успя да изкара на устните си нещо подобно на усмивка и каза:
— Чарли, ти сигурно знаеш името на победителя. Да кажеш нещо?
— Пак бъркаш, Броуз — отвърна Пен. — Знам заглавието на разказа и псевдонима на автора, но не и истинското му име. И не бих могъл да го узная, дори и да исках. Мери може да се съревновава по тайнственост и с швейцарските банки. Всяка подадена за участие в конкурса работа трябва да бъде придружена от запечатан плик, на който отвън да е написано заглавието на разказа и псевдонима на автора, а отвътре — неговото истинско име и адрес. И тя се погрижи да скрие тези пликове от очите на журито. Всъщност тя създаде правила за правилата. Това, което писа Газет бе, че нито един плик няма да бъде отворен, докато не се реши кой ще бъде победителя. Но тъй като целия фарс се превърна в нещо като мини Оскар, след като резултатите ще се обявят пряко по телевизията, тя и нашия Спилбърг — той кимна към Джон Уингейт — решиха, с цел нагнетяване на напрежението, да не отварят нито един плик до обявяването тази вечер.