Паскоу и Уийлд се спогледаха. Това не беше съвсем вярно. След признанието, че Диалозите са факт, а не измислица, всяка подадена за конкурса работа бе сравнена с прикрепения към нея плик и в десетината случая, при които външния вид приличаше по нещо на тази на Диалозите, пликовете се отвориха и авторите им бяха проверени. Това се бе оказало, както Паскоу бе предвидил, безплодно усилие, но както казват полицейските говорители, зад успешната полицейска работа се крият стотици часове къртовски труд на отегчителни сравнения и елиминации.
Тази мисъл накара Паскоу да се прозее. Уийлд каза:
— Трябва да се опиташ да спиш повечко.
— Ще ми се, но не влиза в стажа — отвърна Паскоу. — Ще наваксам като се пенсионирам.
— Като стария Джордж?
— Мисля, че той не е губил формата. Съжалявам. Не биваше да го казвам. А и той не изглежда добре напоследък, не намираш ли? Надявам се да не е като някои от ония, дето с нетърпение чакат пенсията и когато тя дойде, фюйт.
— Аз също. Винаги съм го смятал за роден пенсионер. Вила извън града, занимавка с розовите лехи, писане на мемоари. Като риба във вода, бих казал.
— Може да е почнало да го човърка нещо. Все пак това са тридесет и толкова години. Какво ли си е мислел едно време? И ето че изведнъж стига до края и се пита къде са отишли всички тези пътища към славата, по които би могъл да поеме. Защото не вярвам да е възнамерявал да спре на детектив инспектор.
— Има и по-ниски върхове — забеляза Уийлд. — Като например детектив сержант.
— Уийлд, съжалявам, не исках… ей, защо, по дяволите, се извинявам, знаеш много добре какво искам и какво не искам да кажа! Като например, знам че някои детектив сержанти са там, където са, защото искат да бъдат там и толкоз.
Отдавна се бе питал защо човек със способностите на Уийлд не демонстрира никакви амбиции за повишение. Преди много години бе поставил въпроса пред Далзийл и бе получил стегнат и изразителен отговор: „Авторитет без показност, ето какво означава да си сержант“, който придоби смисъл чак когато със закъснение разбра, че Уийлд е гей.
— Може Джордж да е спрял там, където е искал — каза Уийлд. — Той е бил добър полицай. Всъщност, това, дето Мери Егню го каза за пликовете, ми припомни онова, дето го каза Джордж за библиотеката. Диалога на Стийл бе първия, който не е дошъл с пощата от Газет.
— Да, защото крайния срок на конкурса бе минал и повече поща нямаше да има.
— Да, но оттогава насам както Диалога на Стийл, така и този на Джонсън, са били доставени директно в библиотеката — настоя Уийлд.
— Поради което инсталирахме нашите свръхмодерни камери, за да имаме денонощно наблюдение върху пощенската кутия на библиотеката — отговори Паскоу озадачен.
— Това ми е известно — кимна Уийлд търпеливо. — Това, което искам да кажа е, че до този момент приемахме, че всички по-ранни Диалози са били изпращани на Газет и са се озовали в библиотеката поради това, че са били смятани за работи, подадени за конкурса. Ако е било така и избора на Уърдман за адресат на неговите Диалози е бил Газет, защо не продължава да ги изпраща там?
— Какво искаш да кажеш, Уийлди?
— Ако Джордж е прав и между Диалозите и библиотеката има нарочна, а не случайна връзка, може би ранните Диалози са били слагани между работите за конкурса след като пощата е пристигала тук.
— Може би — кимна Паскоу. — Но какво от това? Нали не можем да следим торбата с пощата, защото просто такава вече няма.
— Няма, но си мисля… конкурса приключи в петъка, в който Рипли излезе със съобщението си по телевизията и бе убита. Според момчето, занимаващо се с пощата на Газет, последната торба с работи била оставена тук около осем часа в събота сутринта. Онова момиченце със странното име, дето Боулър го сваля, намерило Диалога в девет и петнайсет. Някой да е гледал касетите на охраната специално за това време между осем и девет и петнайсет?
— На никого не съм давал специални указания — призна си Паскоу. — Мамка му!
— Всички заслужаваме това възклицание — забеляза невъзмутимо Уийлд. — Но не съвсем. Ако Диалога е бил пъхнат в торбата след като е пристигнал там, това най-вероятно е станало вече в работно време, през което, благодарение на покойния съветник Стийл, камерите са били изключени.