Франи Рут.
Той застана до рецепцията, явно заслушан в разгорещените дебати в офиса. После бръкна в очуканото куфарче, което носеше и извади нещо от него — трудно беше да се разбере какво, защото бе от другата страна на камерата — огледа се, като че ли да се увери, че свидетели няма, отвори найлоновата торба и бързо го пъхна вътре. После си тръгна. Общо време — петдесет и една секунда.
— Да живее техниката! — тихо прошепна Паскоу.
— Чакай малко — обади се Уийлд, защото екрана отново светна.
Този път камерата бе задействана от Чарли Пен.
Той също сякаш се ослуша, също се огледа — наистина по-малко нервно от Рут, с обичайната си сардонична усмивка на лице — после също извади лист хартия от чантата си и внимателно го напъха в пощенската торба.
Уф, мамка му, изруга наум Паскоу. Няма, няма, ама като тръгне, та няма спиране.
После Пен излезе от кадър, сигурно към обичайното си място, и екрана изгасна, само за да бъде задействан малко по-късно от пристигането на Рай Помона.
Тя влезе зад рецепцията, спря се за миг, сякаш заслушана в кавгата в офиса, наведе се да си пъхне чантата някъде под плота и започна да отваря пощата в подноса.
В нея като че ли нямаше нищо, което да й привлече вниманието и тя го насочи към торбата. От нея тя извади един-единствен лист, погледа го известно време, после вдигна поглед някъде към читалнята. Лицето й бе безизразно, но тя остави листа да се изплъзне от ръцете й и да падне на пода. След това ги изтупа, като че ли да ги отърси от нещо мръсно.
Картината изгасна изведнъж като Рай все още бе в кадър и когато отново светна, вече беше събота вечерта и показваше редовната обиколка на охраната.
— Дневната смяна е изключила камерите — обясни пазача виновно. — Но ми се струва, че намерихте онова, което търсехте.
А ужким съм имал лице на покерджия, помисли си Паскоу.
— Може да свърши работа — каза той с безразличие. — Дай да го видим още веднъж.
Видяха го още два пъти. Бе почти съвсем ясно, че Рут слага лист или листове хартия в торбата и с компютърната техника, с която разполагаха в управлението, можеха да го докажат без всякаква сянка на съмнение.
— Добре, това нещо го взимаме с нас, о’кей? Ще получите разписка.
— Сър — обади се Уийлд, винаги придържащ се стриктно към правилото да се обръща към него официално, макар и в присъствието на един човек, — мисля, че трябва да тръгваме.
Паскоу проследи погледа му. Сержантът гледаше в екрана, показващ коктейла. Залата бе почти празна, с изключение на няколко души сервитьори, разчистващи масите.
Първата мисъл на Паскоу, бе да изпрати Уийлд да обясни ситуацията на Ели, като в това време той тръгне да търси Рут, но докато вървяха забързано по коридора, сержанта се опита да го разубеди.
— Знаеш го какъв е Рут, Пит — каза му той. — По-добре звънни първо на Анди, въведи го в ситуацията. Освен това не забравяй, че трябва да проверим и Чарли Пен.
— Да, но неговия лист приличаше на този, който момичето извади и прочете най-напред — възрази Паскоу. — А след това го хвърли на пода. В показанията си споменаваше нещо, че намерила някакво стихотворение, което Пен превеждал, нали така?
— Да, така е. А Пен каза, че сигурно без да иска го е оставил върху торбата, когато отишъл на рецепцията. На мен обаче не ми изглежда да го е направил без да иска. И кой може да каже, че не е пъхнал и Диалога заедно с него, като е използвал стихотворението за прикритие в случай, че някой все пак го види?
— Възможно е, предполагам, но малко вероятно. Тъй или иначе, знаем къде е Пен, той е тук. Притеснява ме само, че не знаем къде е Рут.
Решен обаче да покаже, че действа с разум, Паскоу се насочи към друга част на Центъра, където сигнала на телефона му беше най-добър. Оттам опита домашния телефон на Далзийл. Нямаше никой.
— Той не каза ли, че щял да ходи някъде на танци? — подсказа му Уийлд.
Опита мобилния телефон на Дебелака, но отново безуспешно.
— Вероятно не може да го чуе от тракането на кастанетите — каза Паскоу.
— По някое време все ще трябва да седне, иначе дансинга няма да го издържи — промърмори Уийлд.
Това обаче си бе чиста клевета, тъй като и двамата знаеха за фантастичната способност на Далзийл да стъпва по дансинга с невероятна лекота.
— Само си губим времето — каза Паскоу. — Рут може да е където си иска и да убива някой в този момент.