Той зачака с надежда.
— После — засмя се тя. — С нетърпение чакам да те претърся после. Значи обещаваш. Дори няма да мислиш за работа.
— А, не, не съм казвал такова нещо — възрази той. — Когато се веселя както ми душа иска, няма да ме лишаваш от удоволствието да си мисля за всички ония бедни неудачници, които в същия момент се скъсват от работа.
— Ама сам не си вярваш, нали? Когато котката я няма…
Той оголи устни като тигър.
— Има котки и котки — изръмжа Анди Далзийл.
Докато таксито, понесло Далзийл и дамата му, потъваше в тъмата извън града, Питър Паскоу се чувстваше съвсем като мишка, но мишка, с която си играят, а не която си играе сама, когато котката я няма.
След като получи наградата си и произнесе кратко и трогателно слово, в което спомена, че посвещава този свой успех на Сам Джонсън, Франи Рут се бе върнал при Паскоу и бе казал:
— Съжалявам, че се наложи да ви прекъсна. Вече съм изцяло ваш, ако все още ви трябвам.
Кажи му да върви на майната си, помисли си Паскоу. Вземи жена си и се прибирай у дома, тук няма нищо за теб.
Това бе гласа на опита, но машината на дълга още продължаваше да боботи в него и той не би могъл да я изключи толкова лесно.
Ели изглеждаше така, сякаш бе готова всеки миг да го плесне, когато й каза, че се налага да отиде до управлението и щом разбра, че е свързано с Франи Рут. Тя просто се извърна и си тръгна веднага, страхувайки се сякаш от реакцията си.
В управлението Рут седеше тихо и гледаше касетата на охраната. Когато свърши, той се усмихна и каза:
— Нямам възражения. Означава ли това, че съм дисквалифициран?
— Тук не става дума за нарушение на уличното движение, господин Рут — сряза го Паскоу, но пъргавото му съзнание вече предусети какво ще бъде обяснението.
— Разбира се, че не става въпрос за това. Исках да кажа за наградата. Вижте, глупаво е… колебах се дали да слагам разказа си… знаете как е. Напишеш нещо и за момента ти се струва, че е голяма работа, но след това пак го поглеждаш и изведнъж се хващаш, че си задаваш въпроса как си могъл да мислиш, че това ще заинтересува някой. Сигурен съм, че госпожа Паскоу го е изпитвала неведнъж, особено сега, докато пише романа си, който между другото очаквам с нетърпение. Та, събудих се аз в събота и си дадох сметка, че съм изпуснал вече крайния срок, помислих си какъв идиот съм и стигнах до идеята да отида до Газет и да ги питам дали няма да ми направят някаква специална отстъпка, като го прибавят към останалите. Оттам ми казаха, че работите вече били изпратени в библиотеката, за да бъдат пресети от господин Дий и госпожица Помона. Затова се отправих към Центъра, не знам защо, но предполагам — за да се оставя на милостта на господин Дий — той е толкова добър човек, не мислите ли? Но когато стигнах до читалнята, го чух да води доста тежък разговор с господин Фолоус, а на плота пред мен видях отворена пощенската торба, пълна с работи за конкурса. И мисля, че тогава превключих на автопилот. Помислих си: „Какво лошо има в това, така и така няма да спечеля“ и пъхнах и моята работа. И строго погледнато, наруших правилата на конкурса. От друга страна, крайния срок беше работите да се предадат в петък вечерта в редакцията на Газет, а аз не предавах работата си там, нали? Може би тук ще ми е нужен вашия съвет, господин Паскоу. Стигнат ли нещата до правни въпроси, ставам съвсем безпомощен, а вие сте специалист, нали? Оставям се в ръцете ви.
Той протегна ръце напред, сякаш за да им покаже, че са празни и се усмихна унило.
Паскоу каза:
— Наистина ли мислите, че давам пет пари за вашия скапан конкурс, господин Рут?
— Наистина е странно. Но си помислих, че тъй като госпожа Паскоу е в журито, вие се стараете да защитите репутацията й. Предполагам, че това, така да се каже, е първият й професионален ангажимент и е съвсем естествено вие да сте загрижен да го изпълни както трябва.
Остави го, Пит, телепатично го помоли Уийлд. Та той те мята както си иска като риба на кука.
Мисълта му изглежда успя да стигне до него защото детектив главния инспектор, след две от най-дълбоките вдишвания, които Уийлд го бе виждал да прави, приключи разпита и каза на Рут, че е свободен.
— Правилно постъпи — каза му Уийлд след като го изпратиха навън.
— Така ли? Адски ми се иска и аз да мисля така — отвърна Паскоу разярено. — Добре, отишъл е да си пъхне работата там, но това не означава, че не е пъхнал и Диалога.
— Вярно е, но ако не извадиш нещо, с което да подкрепиш тази идея, медиите ще те направят на пух и прах. „Полицай пребива протеже на жена си. Вероятна история, казва висш служител.“ А ако извадят и някои минали неща? Това ли искаш?