— Трябвало е да бъдеш редактор, Уийлди — каза Паскоу. — Но ще ти кажа нещо. Всеки път като го видя да си отива, си мисля, че някой ще си плати, задето аз не съм могъл да го уловя, защото е много хлъзгав.
— Това не можеш да го знаеш, Пит — възрази Уийлд. — Но ако си прав, той ще се върне.
И той наистина се върна, само че много по-бързо отколкото изобщо можеха да предположат.
Паскоу тъкмо се бе прибрал у дома и водеше оживена дискусия с Ели за отминалата вечер, когато телефона иззвъня.
Той го вдигна, изслуша каквото имаха да му казват и каза:
— О, не, мамка му! Идвам.
— Какво пак? — погледна го Ели въпросително.
— Бях казал да поставят наблюдение пред дома на Рут и в суматохата забравих да го отменя. Току-що са го върнали обратно. Опитали се да го пуснат, като са разбрали какво е станало, но той отказал, докато не получел личното ми уверение, че може да си легне без опасения, че повече няма да го безпокоят. Казал им, че ако не ида аз, ще дойдат журналистите. Този път наистина ще го убия!
Горе-долу по същото време Далзийл танцуваше с неукротима енергия и с невероятно лека стъпка, които му спечелиха съвсем заслужени овации от всичко страни.
— Не знам какво прави на майка ти, Пайърс — забеляза лорд Партридж, — но мен ме плаши до смърт.
Лейтенант полковник Пайърс Евънлоуд се усмихна едва-едва, но поне се усмихна. Когато научи, че майка му ще дойде с извънгабаритното си страшилище, сърцето му се сви. Като цяло, тя полагаше всички усилия да направи така, че необохемския му, по негово лично мнение, начин на живот, по никакъв начин да не влияе на военната му кариера. Като отново прие моминското си име Марвел, тя не привличаше внимание върху него, когато разнообразната й протестна дейност я изваждаше по страниците на вестниците. Откакто тя и нейната бъчва мас заживяха заедно, тя като че ли престана да търси известност, макар това да не се отрази на дейностите й. Не, това, от което той се страхуваше, повече заради нея, отколкото за себе си, беше, че присъствието на Анди Далзийл на бала ще я превърне в обект на съжаление и присмех. И част от приглушения смях, призна той пред себе си, защото бе честен човек, ще бъде насочен към самия него.
Най-лошите му страхове се потвърдиха, когато видя шотландската поличка. Но, както се оказа, човека умееше да я носи с достойнство и отбиваше всички опити за шеги за своя сметка с добро чувство за хумор и достатъчна степен остроумие, за да накара и най-упоритите шегаджии да се откажат и преди всичко, напук на очакванията, че ще изглежда смешно на дансинга, той танцуваше с такава грация и лекота, че бързо се превърна в желан партньор за танци всред жените, предпочитащи истинското танцуване, а не сложните маневри на близкия бой, предпочитани от вече подпийналото офицерство.
Това беше нещо друго. Човекът бе изпил вече цяла бутилка малцово уиски, без да се смятат тостовете с шампанско, без това да се отрази ни най-малко на речта или моторните му реакции.
Така че, освен ако не бе обградил имението с цял полк бобита, въоръжени с индикатори за алкохол, изглежда всичко щеше да мине както трябва.
Поредният танц свърши и Далзийл отведе Кап до мястото, където бе застанал сина й.
— Още по едно, златна? — попита я той.
— Не, благодаря — отвърна тя.
— Тогава нещо за хапване?
— Не, не искам.
— Аз обаче мисля да мушна още нещо — каза той. — Щом по-късно ще има претърсване, трябва да имам сили.
Намигвайки на Пайърс, той се отдалечи.
— Претърсване? — стресна се Пайърс, сетил се какво му бе хрумнало преди малко за ограденото от ченгета имение. — Какво иска да каже?
Майка му го погледна с любов.
— Скъпи, по-добре да не знаеш — отвърна тя.
Отишъл в бюфета, Далзийл се огледа и намери това, за което бе тръгнал — белокоса жена, със строго и дори свирепо лице и твърда челюст, която зорко наблюдаваше групата млади помощници.
— Здрасти, златна — каза Далзийл, приближавайки се. — Имаш ли още от тази прекрасна Sahnetorte?
Тя го погледна с интерес и каза:
— Sie Sprechen Deutsch, mein Herr?
— Само колкото да помоля за това, което ми трябва — отвърна той. — А на мен ми трябва именно тази сметанова торта. Най-добрата, която съм ял, откакто бях за последен път в Берлин. Откъде я купувате тука? Струва си да се отиде дори да е далеч.