Тя каза:
— Връщам се след две минути.
Хат я загледа как влиза в другата стая, която сигурно бе спалнята й и си помисли дали да не я последва. Реши, че по-добре не. Целувката бе насърчителна, а не подканяща. Освен това тия брезентови гащи бяха ужасно трудни за бързо сваляне, а в далечното бъдеще той искаше първият им път да се запомни със страст, а не със смях.
Далечното бъдеще.
Защо бе толкова сигурен, че те двамата ще имат едно бъдеще, в което да има първи път?
Защото той не можеше да си представи бъдеще без нея.
— Каква беше тая работа, дето стана снощи? — подвикна тя през леко отворената врата.
— Каква, къде и с кого?
— Не се прави на застрелян. С тези двама твои колеги, Дориан Грей и Каменното лице.
Той помисли малко.
— Детектив главен инспектор Паскоу и сержант Уийлд — каза той. — Искаш да кажеш, на церемонията?
И той я бе видял по телевизията. А след това, на другата сутрин, когато се обади да пита дали може да си ползва свободния ден след два дни болнични, му описаха подробно цялата ситуация.
— Видя ли, че знаеш каква, къде и с кого — долетя гласа на Рай от спалнята. — Когато оня стряскащ тип се качи да си вземе наградата, видях как красавицата и звяра го гледат така, сякаш едва се сдържат да не го поразтрият малко с бухалката. Поне така изглеждаше готиния. А другия сигурно винаги изглежда така.
— Е, тук историята е малко по-дълга — отвърна Хат.
Тя излезе от спалнята. Блузата и шортите вече ги нямаше, заменени от дънки, дебел кафяв пуловер, а косата — прибрана под зелена барета.
— Сега птичките ще ме гледат ли? — попита тя предизвикателно.
— Само ако имат ум в главата — отвърна той.
Тя кимна и каза:
— Добър отговор. И така, каква беше тая история и какво толкова стана снощи, че нажежи така обстановката? Да не би да има нещо общо с камерите?
— Откъде, по дяволите, знаеш? — изуми се той.
— Оня грозен сержант ми задаваше въпроси за сутринта, когато намерих Диалога на Рипли. Но онова, от което се интересуваше най-много, беше как съм намерила превода на Чарли Пен на Du bist wie eine Blume. Усетих го, че знае неща, които би могъл да научи само ако ме е гледал, а единствения начин да ме е гледал е през камерите. Ако това е така и вашата банда се е усетила чак сега, някой от вас май спи на работа, а?
— Какво каза Уийлд за Пен? — попита Хат, опитвайки се да говори с неутрален тон.
— Не много. Не е кой знае колко излиятелен, нали? Изказах предположение, че да се подхвърля поезия насам-натам, е скрита форма на сексуален тормоз и попитах да не би да иска да разследва точно това, но той само се усмихна или поне на мен така ми се стори.
— Но не е споменавал нищо за касетите?
— Не. Аз се досетих сама със скромните си възможности.
— Умно — каза той. — Наистина. Но не на мен тия.
— Е, наистина пуснах малко чар пред Дейв, пазача, просто за да се убедя, че съм права — призна тя. — Така че хайде сега, разкажи ми за Франи Рут и твоя детектив главен инспектор.
Не му беше времето точно сега да се позовава на полицейската тайна и освен това бе толкова дълбоко затънал в споделянето с Рай всичко за Уърдман, че бе по-лесно да продължи нататък, отколкото да се връща назад, затова й разправи за изпълнените с чувства отношения между Паскоу и Рут.
— Когато го видях да излиза на сцената снощи, изстинах — каза той. — Особено след като бях чул какво казаха за разказа му. Не звучеше изобщо в негов стил…
— Като версията на господин Паскоу за него, искаш да кажеш?
— Аз съм разговарял с него само два пъти — защити се Хат. — И ти самата го нарече стряскащ тип.
— Да, но имах предвид в буквалния смисъл на думата. Понякога, когато идва в библиотеката, той се движи толкова тихо, че не можеш да го чуеш и изведнъж виждаш, че е вече до теб. Значи Паскоу го подозира, че той е Уърдман? Хей, сега ми хрумна. Нали жена му беше в журито с Пен? Съдружничи с единия от заподозрените, за да даде наградата на другия! Обзалагам се, че Паскоу е бил доволен от това. Обзалагам се, че стоят будни по цяла нощ и се кискат.
— Но тя не е знаела — каза Хат, който бе почитател на Ели Паскоу. — Сигурно си прочела разказа. Как ти се стори?
— Добър — призна тя. — Дик каза, че е върха. Аз не бях толкова въодушевена, но така или иначе, разказа е добър. Затрогващ, един такъв… повдигащ самочувствието. Не точно мой тип литература.