Мисълта, че на момиче с нейната фигура не му е необходимо някой да му повдига самочувствието, потрепна в съзнанието му, но угасна преди да я е изрекъл.
— Е, това което е станало снощи, е било следното — каза Хат, който имаше ли доверие някому, не обичаше да се стиска.
Този, който му разказа всичко, бе Уийлд. Той вероятно би предпочел да потули цялата работа, но както се развиха нещата, това нямаше да бъде добро решение. Историята как Рут бил върнат обратно, се носеше из цялото управление със съответната украса и му се стори по-разумно да разкаже на Боулър цялата истина, за да знае точно за какво става дума.
— Не показва полицията в най-добрата й светлина, но е все пак много по-добро от слуховете, дето се носят — заключи сержанта. — Чуеш ли някой такъв, смазвай го веднага, о кей?
— О кей — бе отвърна Хат. — А как реагира супера на това?
— Господин Далзийл сигурно е умрял от танци — отвърна Уийлд. — Още никой не го е виждал. Но сигурно всеки момент ще се появи. И ако искаш да прекараш приятно почивния си ден, малкия, съветвам те да се покриеш хубавичко. Супера има навика да смята болничните дни за почивни.
Всичко това Хат сега разказа на Рай, която се намръщи и каза:
— Той наистина ми звучи малко странно.
— Кой? Рут?
— Не. Паскоу. Когато го видях, си помислих си, че доста се стяга.
— Може би е прав. Все пак се чувства под заплаха.
— Точно в това е въпроса. Той се чувства под заплаха. От това, което съм разбрала от теб е, че в действителност не е имало никаква заплаха, нали така?
— Да. Но този Рут е нещо по-друго. Усещам го как може да заплашва без всъщност да те заплашва, ако ме разбираш какво искам да кажа.
Тя го изгледа изпитателно и каза:
— Ти си един верен човек, констъбъл Боулър. Още ли не си решил какво да правиш с Джорджи Порджи?
Уийлд му бе казал и за това. Анджела Рипли се била обаждала още няколко пъти, един път попаднала на Уийлд и както го увери той, не повярвала много, че Хат бил болен. Сержантът бе замълчал, очаквайки обяснение, но когато такова не бе последвало, той не настоя. И не бе казал нищо за разговора му с Рай за Чарли Пен.
Дискретност или недоверие?
— Какво, да не си глътна езика? — каза Рай.
— Извинявай. Не мога да реша какво да правя с детектив инспектора — каза той малко сопнато. — Днес Анджела Рипли се връща в Щатите. Не виждам причина да съсипвам прощалното парти на Джордж.
Тя изведнъж пак го целуна.
— И ти си добър човек — каза тя. — Хайде да отидем да видим какво правят птичките.
Денят бе слънчев със слаби превалявания и силен западен вятър, гонещ облаците бързо по небето и помитащ сухите листа по пътя пред MG-то. Именно поради това той бе оставил гюрука вдигнат, но Рай го бе попитала: „Не може ли да го свалиш?“ и сега, понесли се по пътя, тя дръпна баретата и отметна глава назад със затворени очи и с такъв израз на върховно удоволствие, че сухите листа се сториха на Хат като розови листенца, пръснати пред сватбена процесия.
"Внимавай в картинката, синко — пошегува се той със себе си — още малко и това момиче ще те накара да пропишеш поезия, теб, чиито разбирания за мерена реч не надхвърляха "Добрия кораб „Венера“„.“
Тази мисъл го подтикна да съчини следния куплет:
Той се засмя вътрешно, но тя го забеляза.
— Хайде — каза тя високо, мъчейки се надвика воя на вятъра. — Днес ще си споделяме.
Той й каза. Не беше толкова смешно, но предизвика бурен смях.
Окуражен, той каза:
— Тъй като каза, че днес ще си споделяме, кажи ми как си живяла досега. Как така си станала библиотекарка?
— Какво им е лошото на библиотекарките? — остро го изгледа тя.
— Нищо, разбира се — побърза да я увери той. — Може би малко проблем с имиджа само. Исках да кажа именно ти, имайки предвид семейството ти, външния ти вид и всичко останало, как е станало така, че не си в театъра? Искам да кажа, Райна Помона, ако някога е имало име, подходящо за светлините на рампата, то е именно това!
Тя отвърна нещо, но вятъра го отвя назад.
— Моля? — викна той.
— Едно време, може би… но това беше в друга страна и освен това девойката вече е мъртва.
Тя се засмя след тези думи, не като преди малко, а с такъв остър и режещ оттенък, че приличаше на вятъра, развяващ посребрения й кичур като бял пискюл на фона на тъмна завеса.