— Добре ли си? — попита той загрижено. — Искаш ли да вдигна гюрука?
— Не — извика тя. — Разбира се, че не. Това нещо не може ли по-бързо?
— Колко бързо искаш? — попита я той.
— Колкото искаш.
— Добре.
Бяха вече излезли от главната магистрала и сега караха по тесни междуселски пътища. Той натисна педала на газта и храстите отстрани се сляха в неясна тъмна ивица. Беше добър шофьор, достатъчно добър за да знае, че кара прекалено бързо не заради завоите — с тях неговата техника на каране можеше да се справи — а заради неочакваната картина, която може да се разкрие след всеки от тях.
Но Рай се бе облегнала на него, обгърнала с дясната си ръка раменете му, стиснала му лакътя здраво с лявата си ръка и устните й бяха толкова близо до бузата му, че усещаше топлия й дъх, смесващ се отвреме-навреме с някой студен порив на вятъра.
Той взе дълъг ляв завой, достатъчно тъп, за да не представлява проблем, но когато колата излезе от него, от храсталака от дясната страна на пътя излезе елен, спря се само колкото да ги види, че се носят към него, след което с елегантен скок потъна в храсталака отляво.
Вероятно нямаше опасност от удар с него, но крака му инстинктивно чукна леко спирачката и за колата, все още ненапълно излязла от завоя и стъпила на купчина влажни листа, това бе достатъчно, за да поднесе. Поднасянията обаче бяха нещо, с което той би се оправил и насън. Но пътя бе тесен, външните колелета бяха стъпили на тревата отстрани само за миг и мина още един цял миг, преди да овладее колата напълно. За щастие банкета бе равен, нямаше и канавка, но нещата добиха малко по-драматичен вид, защото предното стъкло попадна под ударите на надвесените ниско вейки и една-две даже за малко не ги плеснаха по лицата. Овладял напълно положението, той спря рязко и коланите им се опънаха.
— Голям майтап, а? — въздъхна Хат. — Благодаря ти, Бамби… Мамка му! Рай, добре ли си?
Защото момичето реагира на опита му да омаловажи събитието като издаде пронизителен писък и се отпусна напред, конвулсивно хълцайки.
Той си разкопча колана и се надвеси над нея.
— Какво стана? Къде се удари? — питаше той и напразно търсеше да открие признаци на кръв.
— Всичко е наред — изхълца тя. — Няма нищо… наистина.
Той внимателно й повдигна главата и надникна в лицето й. В бузите й не бе останала капчица кръв и очите й плуваха в сълзи, но пръстите му, плъзнали се по шията и ключицата, не можаха да открият никаква рана.
Рай пое дълбоко дъх няколко пъти, изтри сълзите от очите си с юмруче и каза:
— Честно, преди да си започнал да се правиш и на гинеколог, нищо ми няма.
— Но не ми звучиш така.
— Шок.
— Хайде, хайде. — Той я загледа със съмнение.
— Какво?
— От едно нищо и никакво леко поднасяне? За по-малко от секунда? Не ми изглеждаш…
— Такъв тип? — допълни тя. — Ето че изведнъж узна за мен всичко, нали, детектив?
— Не. Но бих желал. В края на краищата, ти беше тази, която каза, че днес ще си споделяме всичко.
— Аз ли съм казала така? Да, сигурно съм била аз.
Тя отвори вратата, слезе и се протегна, сякаш току-що бе станала от леглото.
После се извърна към него и каза:
— Нали беше обещал да се погрижиш за провизиите на тази експедиция? Грижите ти засегнаха ли и кафето? Защото ако са, това е определено нещо, което с удоволствие ще споделя с теб.
Глава тридесет и втора
Двамата се изкачиха през гъсталака, откъдето се бе появил елена и седнаха да си изпият кафето в компанията на вятъра, настанявайки се от двете страни на чепат буков пън.
Хат не бе казал нищо, но тя започна да говори като че ли отговаряйки на зададен въпрос.
— Да, наистина исках да стана актриса. Както сам каза, каква друга бих могла да искам да стана, знаеш… крушата не пада по-далеч от дървото и тъй нататък. Серж, брат ми, реши обратното. Искаше да стане адвокат. Пак театър, викаше, само че с двайсет пъти по-добро заплащане. Предполагам, че той е гледал мама и татко, а аз съм гледала само големите звезди.
— Значи не са били чак толкова преуспели, така ли? — попита Хат.
— Изглежда са работили стабилно, докато са били млади. И винаги говореха за миналото така, сякаш тогава всичко е било прекрасно. Но когато станах тийнейджърче, дори и стабилността им вече бе изчезнала. Имаха дълги периоди на почивка, което те прекарваха най-добре с чаши в ръка. Всяка женена двойка има някакъв общ интерес, който да ги обединява. При тях това беше пиенето.