Глава тридесет и трета
— Анди, изглеждаш така, сякаш излизаш от обиколка из подземното царство и в преносен, и в буквален смисъл. Тежка нощ, а?
— Може и така да се каже — отвърна Анди Далзийл.
Беше му трудно да го признае, но дните, когато можеше да пие и танцува до зори, след което да си хване такси, да изпълни сексуалните си обещания, да дремне час, час и нещо, след което да стане и да се озове в „Кучето и патето“ в началото на работното време без следите от бурно прекараната нощ да се отпечатат на лицето му, бяха безвъзвратно отминали.
— Но не е нещо, което още една пинта да не може да оправи. А ти, Чарли?
— Не, аз току-що идвам. Но ще се опитам да си измия зъбите с една и аз — отвърна Чарли Пен.
Далзийл отиде до бара, забелязвайки с удоволствие как бармана прекъсна обслужването на друг клиент, за да му налее очакваната пинта.
„Интересна работа как няколко любезни слова могат да вкарат човек в правия път“, помисли си Далзийл доволно.
Той се върна на масата и отпи дълга глътка.
— Е, така вече е по-добре — изпухтя той.
— И така, какво има? — попита Пен.
— Ъ?
— Хайде стига, това не ти е обичайното място за водопой — забеляза саркастично писателя. — Дошъл си нарочно за нещо друго.
— В града няма кръчма, където да не се чувствам като у дома и където да не съм желан гост — отвърна обидено Далзийл.
— Прав си наполовина — каза Пен. — Последния път, когато те видях тук, ти беше определено по работа. Аз и онова хлапе Рут, и Сам Джонсън… — Лицето му помрачня, когато спомена Джонсън. — Миналата неделя. Господи, трудно е да повярва човек, че беше едва миналата неделя. А бедното копеле е вече в земята. Някакси много бързо мина. Та какво става, Анди? Лупи Линда да не ти е подръпнала някои неща?
— Силна жена е тя, Чарли, не отричам — отвърна Далзийл. — Или поне така мисля. Никога не съм се срещал с нея.
— Нямаше те на погребението — каза Пен.
— Е, погребеш ли един, значи си погребал всички — философски заключи Далзийл. — Мина добре, нали. Чувам, че Рут изнесъл цяло представление.
— Момчето говореше от сърце, нищо лошо няма в това.
— О, да, повечето неща, които прави, идват все от сърце, не се съмнявам — каза Далзийл. — Но ти е направил впечатление, Чарли.
— Изглежда добро момче. Оставил е миналото зад себе си. Нещо, което много от нас може би също трябва да направят. Освен това има и талант. Разбра ли, че е победител в конкурса?
— Аха.
На телефонния му секретар бе оставено съобщение или по-точно няколко съобщения, в които Паскоу го информираше за събитията през изтеклата нощ.
— Хубав разказ, така ли?
— Кажи-речи единствения добър — изръмжа Пен, който бе известен с пестеливостта си в похвалите. — Когато видях боклука, включен в номинациите, си казах: „Слава Богу, че не ми се наложи да чета нещата, дето не са били включени.“ Обаче разказа на Рут щеше да блести във всяка компания. Голяма нощ беше за момчето, макар че твоите лакеи се опитаха да му я развалят.
— Лакеи? Не си спомням да съм забелязвал такива около мен. Може да съм пил някакъв генетично преработен ейл.
— Твоя детектив главен инспектор, мъжа на Ели Паскоу. Тя е добро момиче. Човек може да си помисли, че като е женен за нея, и той трябва да има нещо хубаво. И оня другия, с лицето. Господи, ако го закараш в родилното, ще им спестиш лекарствата и времето да карат родилките да се напъват.
— Трябва да внимаваш добре с думите, Чарли. Не се знае, може да има някой таен трибунал, на който мога да те пратя за подобни забележки.
— Няма да се изненадам. Но както и да е, Анди, ще се хващаме ли на работа? После ще можеш да си идеш у дома и да се вмъкнеш в леглото, от което поначало не е трябвало да се измъкваш днес.
Далзийл довърши пинтата си и с изненада впери поглед в празната халба.
С тежка въздишка Пен също довърши своята и отиде на бара за нови.
— Любезно от твоя страна — каза Далзийл.
— С користна цел. Няма да арестуваш човек, който току-що те е черпил. Нали?
— Ами, ще ме нарекат луд, ако го арестувам преди да ме е черпил, нали? Чарли, искам да си помислиш много хубаво преди да отговориш на този въпрос. Миналата неделя каза, че си тръгваш, защото в неделя винаги ходиш на гости на майка ти. Когато са те питали къде си бил, ти си отговорил така — ходил си на гости на мама. И това е горе-долу същото, което каза и майка ти.