— Като нас, искаш да кажеш — каза Хат.
— Той няма нищо против истински любители на птичия живот, макар че без да иска може да изрази неприязън, като накара някои от тях да припаднат от шок като видят как патицата, на която се любуват през биноклите си, изведнъж се пръсне на парчета. Още чай?
Хат хвърли поглед към Рай, отчаяно опитвайки се да скрие желанието си да скочи и да си тръгне. Тя остави чашата си на масата и каза:
— Не, благодаря, Дик. За мен не. Дойдох да глътна малко чист въздух и да се порадвам на птичките, макар че Хат би седял тук на сухо сигурно цял ден. Той като че ли има алергия към водата.
Дик Дий му се усмихна. Фактът, че в усмивката имаше повече съчувствие, отколкото подигравка, не помогна. Той се изправи и каза бодро:
— Готов съм.
Вън дъжда вече трудно можеше да бъде наречен романтична мъгла.
Дий каза:
— Връщате се по пътя, нали?
— Не — отвърна Хат твърдо. — Заобикаляме.
— О! Малко мокричко е там, ще видите. Освен това потока е пълен с вода. Знаете къде да пресечете, нали?
— Да — каза Хат късо. — Няма проблем.
— Чудесно. А аз пак ще се захвана с тая проклета брадва. Ще се видим утре, Рай.
— Нямам търпение — усмихна се широко Рай, потупвайки го лекичко по бузата.
Хат се извърна и пое напред с широка крачка. Кавалерството не вървеше пред Рай, дай тогава да видим какво ще направи малко демонстрация на физическо превъзходство. Зад него отново се чу звука от точилото, но и той скоро потъна в шума на течаща вода.
Извивката на стръмните планини към запад оформяха естествена водосборна зона, изливаща бързите си потоци по тесните дерета с достатъчно сила, позволяваща на водата да продължи да изрива дълбоки корита в меката торфена почва около езерото. Малките поточета се пресичаха лесно — понякога бе достатъчна само една крачка или най-много с помощта на един-два камъка — но той нарочно избра маршрут, който изискваше повече сила и пъргавина. Отвреме-навреме извръщаше поглед назад, за да види как е Рай и винаги установяваше, че тя се движи плътно в крак с него, затова пускаше окуражителна усмивка в опита си да я увери, че се въздържа да тръгне както трябва само заради нея. Наградата му за тази негова мълчалива нафуканост не закъсня. Кракът му се подхлъзна на един хлъзгав камък всред леденостуден бързей и докато кракът му се пълнеше с вода, тя префуча със смях покрай него и пое ролята на водач. Пътят обаче, който тя избра, бе по-труден от неговия и скоро разстоянието между двамата се увеличи. Но след известно време, той, не без задоволство, разбира се, я видя как спира, стигнала до брега на самия Станг Крийк — най-големия от многото потоци, пълнещи езерото. Пресичането му представляваше проблем, ако не знаеш точното разположение на камъните, които понякога се откриваха много трудно, защото най-често бяха скрити под няколко сантиметра вода, освен в периоди на суша. Ако човек за първи път видеше някой друг да пресича потока, щеше се почувства също както са се почувствали апостолите в Галилейското езеро след изхранването на петте хиляди.
Приближавайки се и търсейки начин как да повтори това чудо, Хат подвикна:
— Какво спря така? Мислех, че спортист като теб просто ще го прескочи.
Тя се извърна към него и той моментално съжали за шеговитата забележка. Лицето й се бе удължило, очите й, широко отворени, гледаха изплашено. След като я видя преди малко такава наперена и весела, не можа да разбере как такава малка пречка може да предизвика такава силна реакция, но без да задава въпроси, той се втурна към нея да я успокои, че няма никакъв проблем.
Преди да успее да отвори уста обаче, тя вдигна ръка и посочи:
— Хат… виж ей там…
Той погледна по течението на потока, очаквайки да види някое изпаднало в беда животно… някоя лисица например, с притиснат в камъните крак… или удавена овца…
Отначало не видя нищо.
После го видя.
Във водата, в по-голямата си част потънал, задържан всред бързото течение вероятно от някой камък, който току-що бе смятал да използва за чудотворното пресичане на потока, се полюшваше труп.
Или може би все пак не беше труп. Очите лесно се лъжат. Това най-вероятно беше просто някой зелен брезентов чувал за събиране на слама, довян тук от вятъра, надут от събрания вътре въздух и от плаващи съчки и листа.