Дан Досадника беше главен констъбъл Тримбъл. Хиените бяха медиите. Интересът към убийствата на Уърдман бе нараствал експоненциално след всяко убийство, а специално последното го бе запратил дори в международни висини. Почитаемият бе не само пер на кралството, но един от таблоидите бе изровил потеклото му и му бе намерил далечна родствена връзка с кралската династия, която го слагаше някъде към триста тридесет и седмо място по наследство на престола. Американският и европейски интерес гръмна като атомна бомба. Една германска телевизионна компания бе изкопала някакъв бъдещ телевизионен дон, чието твърдение, че един Пайк-Стренглър бил обезглавен по време на Гражданската война, разпали спорове дали зад убийството не стои някаква лява революционна организация. Опитите да вкарат предишните убийства в такъв политически модел бяха откровено смешни, но журналистите не бяха стигнали до такива дълбини на професията си, за да позволят на присмеха да попречи на излизането на който и да е хубав материал.
Паскоу, който изпитваше двойнствени чувства към това, че гледаха на него като приемливо лице на полицията, бе избран за говорител на предстоящата пресконференция. Двойнственото чувство произлизаше от неохотата му да приеме нещо основано на предварителен сценарий, което би могло да се окаже добро за кариерата му, но също така и да го поведе по пътища, по които няма готовност да поеме. Светът на политическите комитети и контактите на високо политическо ниво могат да ти докарат доста благини, но е все пак много далеч от онзи свят на практическо разследване, което може да ти докара честна кал под ноктите. Също като свети Августин и секса, той знаеше, че някой ден трябва да избере, но все още не бе готов.
— Гсподин Тримбъл сигурно иска да го въведете в ситуацията, нали?
— Да го въведа в ситуацията ли? — изненада се Далзийл. — Не-е, тъпанара иска резултати и ги иска за вчера. Някой отгоре май му усложнява живота.
Той говореше с мрачното задоволство на човек, който знае какво е да ти усложняват живота. Паскоу го наблюдаваше със съчувствие, което внимаваше да не покаже. Далзийл водеше хората си без всякаква милост, когато обстоятелствата го налагаха, но той си мъкнеше своя хомот, като в много редки случаи го предаваше на някой от подчинените си. Паскоу можеше само да гадае на какво напрежение го подхвърля случая с Уърдман.
Хат се върна в стаята. Откриването на трупа му бе спечелило неохотна похвала от Далзийл, но за в бъдеще го посъветва, че най-общо казано, не бива да позволява на гаджето си да играе футбол с отрязаната глава на жертвата.
А в частност, моменталното връщане на Хат в Стангкрийк Котидж, където той веднага включи брадвата във веществените доказателства и взе предварителни показания от Дик Дий, бе одобрено не защото от тези действия бе излязло нещо съществено, а защото бе задържал библиотекаря на място като свидетел. Че трябва да бъде класифициран като заподозрян, Боулър разбра още щом видя трупа и ако Дий не бе в къщата, когато двамата с Рай се върнаха, детектив констъбъла щеше да се обади да го издирят. А ако се бе опитал да си тръгне преди да пристигнат подкрепления, щеше да се наложи сам да го арестува, което от своя страна щеше да включи часовника за задържането му под стража.
Но той изпитваше не само професионално задоволство. Начинът, по който Рай бе приела утешенията на Дий при връщането им в къщата, му бе дал да разбере, че ако тя само подуши, че той се отнася с шефа й като със сериозен заподозрян, гладкия напредък на отношенията им щеше да удари на камък. Досега тя вероятно вече бе разбрала, но свалянето на обвинение бе по-скоро право на Паскоу или на Дебелака, а не на неговата скромна персона.
Добрата новина (ако свалянето на възможен извършител от общата схема може да се нарече добра новина) беше, че не можаха да намерят нищо, с което да свържат Дий със смъртта на многоуважаемия.
Вярно, че отпечатъците му бяха навсякъде по брадвата, която според съдебномедицинските експерти бе инструмента, с който е била отрязана главата на Почитаемия, но тъй като той я използвал да цепи дърва пред очите на Хат, в това нямаше нищо чудно. На един от пръстите си имаше леко порязване, но когато твърдението му, че кръвта му била от нулева група се потвърди с проверка на медицинското му досие (писмено разрешение за разглеждането на което той с готовност даде), надеждата да го свържат с петънцето кръв АВ на кукичката, бързо се изпари.
Далзийл, според когото всеки, хванат с кървава брадва в ръка в околностите на обезглавен труп е виновен най-малкото в това, че губи ценно полицейско време, изглеждаше готов да обвини пратеника, но тесните рамене на Паскоу бяха се разширили в професионален смисъл с годините и той успя, пренебрегвайки недоволните хъмкания и пъшкания със свойствената си педантичност, да даде резюме за липсата на доказателства срещу Дий.