— Според патолозите, Почитаемия е бил мъртъв от два до четири дни. Алибито на Дий включва работното му време в съответните дни. След работа, тъй като вече започва да се свечерява по-рано, вероятността е малка. Времето, което им трябва да стигнат до там е такова, че вече е трябвало да се здрачава, когато те са пристигнали там…
— Те? — прекъсна го Уийлд.
— Убиеца сигурно е закарал ландровъра на Почитаемия обратно, ерго, значи е стигнал до езерото с него — каза Паскоу. — Обаче ние знаем, че многоуважаемия често се застоява там и през нощта на риба. И интересно, това ни го каза сам Дий. И изобщо той бе изключително отзивчив и полезен.
— Това е точка срещу него — промълви Далзийл с надежда. — Най-обикновен човек от обществото, който се опитва да помогне на полицията, има нещо на съвестта си, това го знам от опит.
— Може би няма да е зле да разширите кръга на познатите си, сър — промърмори Паскоу. — Но разлика и без това няма, тъй като Дий ни даде алиби и за нощите си.
— Така ли? Да не е ходил да шиба някъде? — попита Дебелака.
— Той не ни даде подробности относно личния си емоционален живот — каза Паскоу. — Но едната от въпросните вечери е била прекарана на среща с библиотекарите в Шефилд, където отишъл с кола в компанията на Пърси Фолоус и от която двамата се върнали след полунощ. Другата прекарал в апартамента на Чарли Пен, където, след като използвали без особени задръжки запасите на Пен от скоч, той останал да преспи на дивана. Пен потвърди.
Телефона иззвъня. Далзийл го вдигна, послуша малко, после изръмжа:
— Ако съм тръгнал, нямаше да мога да ти отговоря на шибания телефон, нали? След малко.
Той го тресна на мястото му.
— Господин Тримбъл? — попита Паскоу.
— Секретарката му. Ако беше Дан, нямаше да бъда толкова учтив. Пит, оставих те да ми дрънкаш такива приспивни песнички с единствената надежда, че си оставил добрите новини за най-накрая. Да затая ли дъх сега?
— Не, сър, съжалявам.
— Тогава не ме занимавай. По-добре да отида при Дан и да му помогна да намери къде си е скрил скоча — заключи Дебелака, стана и се отправи към вратата.
— Сър — каза Хат.
— Кого съросваш, момко? — попита Далзийл от прага.
— Моля, сър?
— Искаш да кажеш: „Господин Далзийл, сър, не си отивайте, имам да кажа нещо много смислено“ или „Господин Паскоу, сър, сега, след като стария пърдялник го няма, имам да кажа нещо много смислено?“
Хат знаеше, че на някои въпроси е по-добре да не се отговаря. Затова каза само:
— Просто си мислех, ами ако са били два броя?
— Два трупа ли искаш да кажеш? Уийлди, ти беше при патолозите.
Уийлд каза:
— Мисля, че той иска да каже двама убийци.
— Господи. Ами тогава защо само двама. След като сме седнали да гадаем, нека ги направим цяла рота.
— Двама души би означавало, че никой от тях всъщност няма нужда да пътува до езерото с лорд Пайк-Стренглър — каза Хат. — И тогава единият е могъл да върне неговия ландровър.
— С каква цел? — попита Паскоу.
— Ландровъра ще се вижда отдалеч там — отвърна Хат. — А трупа е щял да си остане там в реката не се знае колко дълго, ако не се бяхме спънали в него. Колкото по-дълго лежи там, толкова по-малко имаме какво да намерим. Или може би идеята е била да го преместят. Може би точно това се е канел да направи Дий, но ни е видял да се мотаем от другата страна на езерото и когато сме се запътили към къщичката, той бързо се е върнал там, за да ни посрещне. Не изпитваше особено желание да ни пусне да продължим.
— Но в показанията ти пише, че той само казал, че пътя покрай езерото е малко мочурлив — възрази Паскоу.
— Е, едно нещо може да се каже по няколко различни начина — отвърна Хат, леко изчервявайки се.
— Особено ако не съвпадат с нечии идеи, а? — каза Паскоу. — Докъде ни води всичко това, Хат? За Дий ли става въпрос? Както вече казах, той има алиби.
— Ако Чарли Пен е другата половина на отбора, няма — поклати глава Хат.
Далзийл се намеси все още от прага: