— Ти още не си се отказал от Чарли Пен, а, момко? Едно нещо трябва да ти се признае. Нацелиш ли някой, държиш го на мушка докрай.
В насмешката му обаче отсъстваше обичайния хъс и това насърчи Хат да продължи:
— И ако те са двамата в играта, тогава няма значение, че Пен има алиби за убийството на Джонсън.
— Което ти установи от разговора с майка му — вметна Далзийл. — Имах намерение да поговоря малко с теб относно техниката ти на разпит, момко.
Тонът му този път бе отчетливо недружелюбен.
— Нещо ново ли излезе, сър? — попита Паскоу.
— Нищо важно. Само дето нашия Шерлок тука е разбрал погрешно и Чарли изобщо не се е мяркал при майка си нея неделя.
Хат се почувства като убит, но едновременно с това го заля вълна на радостно предусещане.
Паскоу каза:
— А той призна ли си?
— Чак сега — отвърна Далзийл. — Но не бързай да вадиш белезниците. Каза, че има друго алиби и прекарал следобеда в гнезденцето на една негова приятелка.
— И какво каза приятелката?
— Нищо. Оказа се, че е на триседмична почивка на Сейшелите. С мъжа си. Затова трябва да пипаме внимателно.
— Защо?
— Изглежда, че въпросната приятелка е Ларва Блосъм. Съпруга и утеха на дните на Властелина на мухите, нашия любим кмет. Затова ще се наложи да ги изчакаме да се върнат.
— Не е във ваш стил да сте толкова дипломатичен, сър — подкачи го Паскоу.
— Не дипломатичен. Внимателен. Тази Ларва има такава хватка с крака, която спокойно може да счупи гръбнака на всеки мъж. — После право в скептичната физиономия на Паскоу добави: — Освен това тя има татуировка на едно място, което Чарли не би могъл да знае, освен ако… Както и да е, освен ако нашия младеж Боулър не измисли нещо повече от странно чувство, изглежда Пен е някъде в периферията на схемата.
Хат се огледа наоколо отчаяно, сякаш се надяваше, че всеки момент в стаята ще влети някой куриер с току-що подписани самопризнания.
Паскоу се обади с насърчителен тон:
— Няма нищо лошо в размисли, базирани на достоверна информация, Хат. Трябва да си се сетил за нещо, което те е накарало да предположиш, че Дий и Пен съзаклятничат.
Хат отвърна:
— Ами… те са ходили в едно и също училище.
— Хитлер и Витгенщайн също — засмя се Паскоу.
Той се сети откъде бе чул това. От разказа на Сам Джонсън за първата му среща с Чарли Пен. Смехът му секна.
— Освен това играят на странна игра — продължи Хат. — Лично съм ги виждал.
— Виждал си ги? — заинтригувано отекна гласа на Далзийл. — Да не е нещо като прескочи кобила, само че със задържане на прескока?
— Не, сър. Това е игра за маса, като например игрословица, само че далеч по-трудна. Използват различни езици и имат още много други правила. Видяхме табло за такава игра, сър, като бяхме в апартамента на Пен.
— Вярно е — потвърди Паскоу. — Някакво странно име беше…
— Па-ро-но-мания — произнесе Хат много внимателно.
— Не парономазия? — предположи Паскоу.
— Не. Твърдо мания. Другото означава игра на думи или каламбур, нали? — каза Хат, радвайки се да покаже на Паскоу, че не е единствения умен пич тука.
— Така е — кимна Паскоу. — А какво означава твоята дума, която между другото никога не съм срещал?
— Думата е истинска, сър — увери го Хат, усетил съмнението в гласа на детектив главния инспектор. — Госпожица Помона ми я обясни след като ги видях да я играят… Един момент, записах си правилата някъде тук…
Той започна да търси в портфейла си, в който бе сложил листчето, дадено му от Рай преди да се разболее.
— Ето го — тържествуващо каза той, подавайки сгънатия здраво лист, който Паскоу разгъна и зачете с интерес.
— Оксфордски английски речник, Второ издание. Търпя критика.
— А аз не мога да търпя да стърча тука като резервна пишка на сватба — каза Далзийл. — Т’ва е по лошо, отколкото да слушам ония две откачалки.
— Съжалявам — каза Паскоу. — Хей, я вижте какво пише тук. Оксфордския речник винаги дава годината на първата известна употреба на думата и в този случай, гледайте сега какво става, „лорд Литълтън, 1760 година, Диалози на мъртвите“. Как ви се струва това като съвпадение?
— Не знам. Как? — отвърна Далзийл. — И какво означава тая дума.
— Изглежда измислена дума, формирана от сливането на парономазия с мания…