Выбрать главу

Някой ден може би…

Правото да направи такъв избор би била една от компенсациите на онова повишение по служба, от което понякога се страхуваше… и понякога се страхуваше, че никога няма да дойде.

— Питър, здрасти. Някоя страхотна новина ли ще ми предложите или съм паркирал неправилно?

Към него се приближаваше Джон Уингейт, ескортиран от Боулър, комуто Паскоу бе заповядал да измъкне тв продуцента от тълпата тръгващи си журналисти, с максимална дискретност.

— По първото имаш твърдо не. Колкото до второто, то е само между теб и съвестта ти — отвърна Паскоу, стискайки ръката на мъжа.

Двамата се познаваха, не много добре наистина, но достатъчно, за да не се притесняват един от друг. Да си ченге, означаваше много познанства, които при другите професии може би биха прераснали в приятелства. Паскоу бе готов да признае, че главните колебания са от негова страна. Другите хора бързо забравят, че си ченге, а това вече бе опасна интимност. Какво ще направиш, ако си на гости у приятел и изведнъж ти предложат марихуана? Или домакина те покани да се възхитиш на изобретателността му за това, че е успял да се сдобие с кашон безмитен скоч от свой познат, работещ по корабите? Бе виждал израза на тотално смайване в лицата на приятели, когато ги бе питал дали е удачно да споделят такива неща с висш полицейски служител и това често се оказваше последното открито изражение, което виждаше на лицата им.

Сега той помисли дали да не използва някой обиколен подход при задаване на въпросите за Дий и Пен, но бързо се отказа. Уингейт бе твърде умен човек, за да не забележи, че го работят. Директния път беше вероятно най-подходящ, не както Анди Далзийл (който за щастие още не се бе появил) го разбираше, а нещо по-обикновено и неангажиращо.

— Има нещо, с което може би ще ни помогнеш — каза той. — Ти си учил в Ънтанк Колидж, нали?

— Точно така.

— А Чарли Пен и Дик Дий не учеха ли и те там по това време?

— Да, учеха.

— Добри приятели ли бяха?

— Не и с мен. Аз бях една година преди тях. А една година в училище е по-дълга от седмица в политиката.

— А помежду си?

Уингейт не отговори веднага и Паскоу по-скоро усети, отколкото забеляза лековато приятелската му усмивка бавно да замръзва в пресилено ухилване.

— Джон? — подкани го той.

— Извинявай. Какъв беше въпроса?

„Добра техника — каза си Паскоу. — Като ме кара да повторя въпроса в по-позитивна форма, той превръща атмосферата от приятелски разговор в разпит.“

— Дий и Пен бяха ли близки приятели? — каза той.

— Не виждам в качеството си на какъв трябва да отговарям на този въпрос, Питър. Не съм сигурен дали и ти трябва да го задаваш.

— Всичко е наред, Джон, нищо особено. Просто част от обичайната работа да събираме километър след километър отегчителна информация, повечето от която накрая се оказва абсолютно неизползваема. Не искам да се чувстваш като използван.

Всичко това бе казано с обичайното за това свиване на устните, обикновено означаващо „А бе, нали ги знаеш тия работи.“

— О, не се чувствам използван, защото до този момент не съм бил. И не мисля, че ще бъда, не и ако не ми посочите някоя добра причина или всъщност каквато и да е причина, за да ме разпитвате за щастливите ми ученически години.

— Това не е разпит, Джон — увери го Паскоу търпеливо. — Просто няколко приятелски въпроса. Не виждам защо човек с твоята работа би имал проблеми с това.

— С моята работа ли? Дай сега да видим какво означава това. Най-общо казано, аз съм все още това, с което започнах — журналист и в тази игра червени точки за това, че се пъхаш в леглото на полицията, не се дават.

— На Джакс Рипли нищо не й е станало.

Далзийл бе прибягнал до един от индианските си похвати на влизане — нямаш представа, че е там, докато не запее с пълно гърло.

— Какво? — възкликна Уингейт й се обърна с разтревожен поглед. После веднага възстанови самообладанието си, усмихна се и каза: — Суперинтендант, не ви видях. Да, да, Джакс, лека й пръст, си имаше собствена техника.

— Естествено — кимна Далзийл. — Не исках да те прекъсвам, Пит, но просто исках да питам господин Уингейт дали неговата госпожа ще си е вкъщи днес следобед. Мисля да намина и да си побъбря малко с нея.