— Защото, както вече съм сигурен, че сте установили, на първата от двете вечери, за които ме питахте, когато аз се радвах на компанията на Пърси Фолоус, Чарли е бил културно ангажиран със своя литературен кръжок. А през втората вечер беше с мен.
— Кой ви е казал, че убийствата са станали вечерта? Добре, през втория ден вие имате алиби един за друг за вечерта, а през деня вие сте били на работа и за тогава имате алиби. Но не и Чарли. Той доста смътно описва какво е правил този ден. Казва, че доколкото си спомня, бил в библиотеката, но никой не може да го потвърди. Не и ако сега изведнъж си спомните, че сте го виждали там?
— Това пък защо трябва да го правя?
— Може би за да му върнете жеста. Нещо като взаимна мастурбация.
— Искате да кажете да му върна жеста за това, че ми е осигурил алиби за същата вечер? Но това ще има смисъл само ако и двамата сме Уърдман.
— Това е интересна мисъл.
— И тя едва ли ви е хрумнала току-що, суперинтендант. Folie à deux, така ли виждате нещата? О, боже, а аз си мислех, че само себе си трябва да откачам от куката!
— От куката? Като риба? Ходите ли за риба?
— Да, ходил съм. Защо?
— Многоуважаемия Джеф е имал два пръта с него? Сякаш се е канел да ходи на риба с приятел.
— Според мен вие нещо бъркате отношенията ни.
— Така ли? А какви са ви отношенията с това ваше момиче? Чукате ли я?
— Моля?
— Онова с бялото кичурче и странното име.
— Рай. Сетих се, че питате за нея. Но ми се стори, че не разбрах глагола.
— Ето ви тогава някои други. Питах ви чукате ли я, тракате ли я, слагате ли й го, вдигате ли й краката, играете ли си с пърхутката й?
Това предизвика някаква реакция, но това бе само едва забележима, почти одобрителна усмивка.
— Искате да кажете дали имам връзка с Рай? Не.
— Но бихте искали.
— Тя е привлекателна жена.
— Това „да“ ли е?
— Да.
— Нещо да е излязло от това до момента?
— В сексуален смисъл? Не.
— Как тогава се оправяте?
— С какво?
— Да не изпадате в неудобни положения като ставате. Мъж в разцвета на силите си, всичко му е на мястото и работи и му става всеки път като погледне към помощничката си, тогава как се справяте? Плащате ли си?
— Не разбирам накъде клоните, господин Далзийл.
— Не сме говорили нищо за това кое накъде ще клони. Казахте, че мога да ви питам каквото си искам и вие ще ми отговорите истината. Имате проблем с този въпрос ли?
— Само в интелектуален смисъл. Доколкото знам, в тези убийства няма сексуални обертонове и затова се питам защо сте толкова разтревожен за сексуалния ми живот.
— Кой казва, че няма сексуални обертонове?
— Спомняте си сигурно, че съм чел три от петте Диалога, така че мога да си извадя заключения. Само една жена е пострадала и нищо от това, което съм чел за този епизод, не предполага сексуален мотив. Всъщност в цялата тази работа има някаква, как да се изразя, почти стерилна сексуална атмосфера.
— Звучите така, сякаш се защитавате.
— Така ли? Аха, разбирам. Вие пак провокирате. Ако аз съм Уърдман и мотива ми изобщо не е сексуален, тогава всички тези въпроси за сексуалния ми живот биха могли да предизвикат реакция, която да ме издаде, това ли е целта?
— Като тази ли имате предвид?
— Тъй като не съм Уърдман, не мога да преценя. Но трябва да кажа, че от онова, което прочетох, останах с впечатлението за човек, достатъчно умен, за да разгадае вашите малки стратегически маневри по-рано от мен и да не допусне да бъде провокиран.
— Или достатъчно умен да се направи на малко по-малко умен, отколкото е всъщност.
— Е, това би било наистина много умно. Но тогава такъв един образец на умната мисъл, никога не би позволил да попадне в хватката ви на този разпит.
— Да се хванем за думата, господин Дий. Позволил да попадне. Според мен този човек, когото имам предвид, вероятно би изпитал удоволствие от такъв разговор, какъвто водим в момента. Лице в лице с врага, описвайки малки кръгчета около него.
— Доста големи, бих казал. Разбира се, говоря метафорично. Моля да ми простите, че, както ми се струва, клоня към фамилиарничене, но имам чувството, че всеки, който се опитва да прави кръгове около вас, господин Далзийл, трябва да е добре оборудван за голям маратон. Но как бих могъл с моите метафори да ви убедя, че аз не съм вашия човек? Трябва да призная, че силите ми са на изчерпване.