— За да станеш на сто години, като стигнеш дотам — допълни Хедингли.
Всред избухналия взрив от смях, Уийлд се появи зад него и прошепна на ухото му:
— Пит, Дан е тук, но още няма и следа от Анди.
— Супер.
Макар популярността на Хедингли да бе достатъчно голяма както за униформените полицейски служители, така и за цивилните им колеги от „Следствено управление“, той все пак работеше във второто и отсъствието на Далзийл означаваше за Паскоу, че отговорностите на домакин лягат върху него.
Той тръгна да посрещне главния констъбъл.
— Радвам се, че успяхте да дойдете, сър — каза той. — По всичко личи, че всички са решили да прекарат една незабравима вечер.
Още докато изричаше думите разбра, че греши. Чертите на Тримбъл бяха придобили израза на човек, дошъл не да хвали, а да погребе някого.
— Къде е той? — пресече го той кратко.
— Джордж?
— Не. Господин Далзийл.
— Идва насам — отвърна Паскоу. — Нека ви предложа едно питие, сър.
Изразът „Идва насам“ бе позитивна лъжа, тъй като където и да се намираше Далзийл в момента, по някое време той смяташе така или иначе да дойде в Социалния клуб и по тази причина, каквото и да правеше в момента, можеше да се приеме, че идва насам.
Обаче позитивната истина бе, че Паскоу няма ни най-малка представа къде е Дебелака. Бе го мернал за малко след като той се върна от Центъра, но му бяха звъннали по телефона и му бяха попречили да го попита какво точно има предвид като отговаря на въпроса му с краткото: „Тоя тип е умен за десет души“.
Докато това, да си умен за десет души по същество не бе гаранция за престъпни наклонности, в същото време чиста истина си беше факта, че поне няколко души, вписани от Далзийл в тази категория, в момента решаваха като на шега кръстословицата на Таймс в изправителните заведения на Нейно Кралско Величество.
Боулър също не можа да добави нищо за Дий, затова бе изключително словоохотлив за собствените си разкрития и малко остана да изпадне в мрачно униние, когато Уийлд свали значението им до нивото на един самообезобразил се лексикограф и един немски поет, който си променил името, щото го тормозели, като нито едно от двете няма дори най-малко отношение към разглеждания случай.
За дребен човек, Дан Тримбъл се държеше доста авторитетно с големите питиета и вече бе обърнал три от тях без никакво отражение върху говора и картината, когато Паскоу си погледна часовника и промърмори:
— Време е да започваме, мисля, сър. Туземците започват да стават неспокойни.
— Какво? Не, не, какво си се разбързал? На детектив инспектора и така му е приятно. Нищо няма да му стане, ако почака още няколко минути. Анди още ли не се обаждал?
— Опасявам се, че не, но всеки момент ще го направи, сигурен съм…
И сякаш чакал точно тези думи, Дебелака влетя в залата от вратата, понесъл със себе си веселия дух на добрия дядо Коледа. Тръгнал към Тримбъл, той се спря за малко да тресне Хедингли по рамото, да разроши леко косата на Новело и да каже няколко думи, които накараха цялата маса да избухне в смях. После дойде на бара, прие големия скоч, материализирал се пред него, пресуши го на един дъх и каза:
— Значи успях все пак. Нямаше да ми е приятно да изпусна речта ви, сър.
— Да изпуснеш реч… Анди, ти каза, че ще звъннеш.
— Знам и щях да звънна, само че нещата малко се усложниха…
Той прехвърли ръка през рамото на Тримбъл, дръпна шефа към себе си и му зашепна нещо на ухото сериозно.
— Също като Крачун, даващ някой умен съвет на Малчо — промърмори Паскоу на Уийлд.
— Поне махна тоя израз от лицето си сякаш са му орязали бюджета — забеляза Уийлд като видя как лицето на Тримбъл най-напред се отпусна, а след това устните му се разтягат в усмивка, а ръката на Далзийл не слиза от сърцето му в театрален жест на искреност.
— Май току-що успя да му продаде употребяван полицай — забеляза Паскоу замислено.
Далзийл се извърна към тях, докато главния констъбъл се отправяше към масата на Хедингли, където се спря, постави ръка на рамото му и подхвърли шега, която предизвика също толкова смях, колкото и тази на Далзийл преди малко.
— Значи Дан ще произнесе прощалното слово, а? — попита Паскоу.
— Винаги той ги е произнасял — отвърна Далзийл.
— Може ле да разбера какво става през това време?