— Казах му, че по мое мнение всякаква прилика между тоя полов атлет Джорджи Порджи и нашия Джордж, е случайна или в най-лошия случай, Рипли е базирала фантазиите си, измислени от нея за да има на какво да се кискат със сестра й, на Джордж, защото той е служителят ни, бил на най-много брифинги с журналистите. Казах му, че лично аз съм проверил Джордж и му давам личното си уверение, че Джордж няма нищо общо с това. И накрая му казах, че мотива за убийство на Рипли няма нищо общо и втори обаждания от страна на сестра Енджи няма да има, тъй като скоро ще повдигнем обвинения срещу някого за убийствата на Уърдман, включително и това на Рипли.
— А ще го направим ли?
— Искаш ли да кажеш на Дан, че няма?
Двамата бяха прекъснати от избухналите аплодисменти, подвиквания и подсвирквания, обозначаващи края на обръщението, а зачервения и сияещ Джордж Хедингли се надигна от мястото си и отиде в центъра на залата, за да си получи супермодерния въдичарски прът и прикрепеното към нея посвещение.
— А, и още нещо — каза Далзийл, пляскайки оглушително с длани. — Изглежда, че Дан Досадника не е първия полицейски служител, към който Енджи се е обръщала. Изглежда, че подозренията си тя най-напред е споделила с нашия Хат Боулър и чак когато й се сторило, че той протака нещата, решила да звънне на Дан преди да си тръгне.
— На Хат? Но той нищо не е казвал, нали?
— Не е. Дадох му много шансове, но той си затрая.
— Но защо? След като това ще свали подозренията от него?
— Може би е гледал Джордж и си е казвал: „Ето един човек, изкарал дългогодишна честна служба чак до пенсия. Искам ли да бъда онзи, който да го съсипе?“ Може би си е помислил, че в бъдеще някой друг може да си затвори очите пред някое негово деяние.
— И кое точно от тези неща те подтикна да вземеш решение да си траеш и ти? — попита Паскоу.
— Мен ли? Аз нямаше нужда да вземам решение — отвърна Далзийл. — Хайде да отидем да поздравим Джордж. Вече се оглежда.
Докато си проправяха път нататък, Паскоу попита:
— Каза ли на Хат вече?
— Какво да му кажа?
— Че вече не е на куката.
Далзийл избухна в смях.
— Не бъди толкова глупав. Защо трябва да му казвам?
— Защото… ами защото момчето си го заслужава. И има всички признаци да стане добро ченге.
— Тук две мнения по въпроса няма — отвърна Далзийл. — Умен е, старателен и доказа, че е верен. Може да стигне далеч с подкрепата, която му давам.
— По кой начин?
— Ами, всеки път когато му дойде на ума да се остави службата да го носи, ще го поглеждам с онзи смразяващ поглед, който му подсказва, че още се съмнявам в него и той ще продължи да бачка и в извънработно време без заплащане, просто за да ми докаже, че греша, не съм ли прав? И единственото нещо, за което никога няма да се притеснявам е, че той ще се остави долната му глава да командва горната.
„О, Анди, Анди — помисли си Паскоу — мислиш се за много умен, но може дори и да си прав. Но ти си забравил, ако изобщо си я познавал, абсолютната сила на любовта на млади години. Виждал съм го как гледа Рай Помона и не съм сигурен дали дори гнева на Великия Бог Далзийл е достатъчен, за да му държи устата затворена, ако тя го попита нещо със сладък гласец.“
Дебелакът, неподозиращ нищо за тези коварни мисли относно личната си непогрешимост, бе минал през тълпата като Роналдо през английската защита.
— Джордж, момчето ми — викна той, — поздравления, най-сетне стигна до цивилния живот здрав и читав.
— Анди, чудех си къде си потънал. Какво пиеш?
— Няма и две минути откак не е с нас, а вече е забравил! — поклати тъжно глава Далзийл. — Ще пия една пинта и чейзър… И така, Джордж, умната ей, навън е голяма дивотия.
— Ще внимавам — отвърна Хедингли.
— Сигурен съм, че ще внимаваш като се шляеш из пустошта с този твой чисто нов прът. Ще ти дам само един съвет като от един стар въдичар, на друг.
Далзийл пое ръката на Хедингли и докато говореше, я стисна силно.
— Какъв съвет, Анди?
Натиска се усили дотолкова, че връхчетата на пръстите му побеляха, като в същото време Дебелака впери немигащ поглед в замъглените от болка очи на Джордж и каза тихо:
— Недей да го топиш в забранени води, Джордж, или в противен случай ще се наложи аз да те търся.
Двамата стояха без да помръднат един срещу друг няколко секунди. И точно в този момент телефона зад бара иззвъня.