— Какъв мотив? — обади се Далзийл. — Няма такъв, точно в това се състои работата, когато имаш работа с луди.
— Грешите, суперинтендант, макар да нямам намерение да ви дразня с психологически анализ на това твърдение. Но мотив в смисъл, че тези убийства явно следват някакъв модел, дори вие не можете да отречете.
— Искате да кажете, че той убива хора, които се вписват в някакъв негов откачен модел? Е, благодаря ви за дълбоката и проникновена мисъл, докторе. Щяхте да бъдете далеч по-полезен, ако бяхте ни посочили как работи този модел, но доколкото разбирам, това още го няма в менюто ви.
— Съжалявам, че модела на последователност наистина все още ми убягва, но работя по него — каза Потъл, палейки петата си цигара от пристигането си тук. — Ясно е обаче, че Уърдман чака неговата водеща сила да му посочи следващата жертва или жертви, след това да му ги нагласи в ситуация, удобна за убиване и най-накрая да му осигури и начина.
— Да, но е взел ножа си, за да подреди Джакс Рипли — обади се Уийлд.
— Вярно, но пак дава ясно да се разбере, че оръжието му е било осигурено по някакъв начин, който той да може да приложи в по-големия си план. Същото се отнася и за медикамента, с който е отровил Сам Джонсън.
— И така, какво искате да ни кажете докторе? — попита Тримбъл.
— Само това, че ако версията на човека от поддръжката е вярна, това означава, че Уърдман размества фактите на инцидента така, че да съвпаднат със собствените му фантазии или дори да убеди и нас в неговата реалност. Което би било много интересно.
— Интересно ли? — изстена Далзийл. — Интересно колкото, докато чакаш автобуса на спирката, да видиш как по улицата минава жираф. Да интересно е, но това не ни води доникъде.
Паскоу прикри усмивката си и продължи:
— Каквато и да е истината, двамата мъже са били убити от ток в Римския пазар…
— От това което чух, на мен ми се струва повече Гръцки пазар — прекъсна го Ъркухарт, който изглеждаше много по-зле, отколкото Паскоу се чувстваше и досега се бе мъчил да си намери удобна поза за дрямка на твърдия стол.
— Както винаги, аз се прекланям пред науката — кимна Паскоу. — Тъй или иначе, те са били в централната част на приземния етаж…
— Сър — прекъсна го Хат Боулър, — знаете ли дали са си направили предварителна среща, за да… ъ-ъ… да го направят? Или просто са се видели случайно? Или е било изнасилване?
— Мисля, с оглед на това, че дрехите са били съблечени и ако трябва да вярваме на Диалога, всичко е било планирано предварително и е било напълно доброволно — отвърна Паскоу. — Дежурният по охраната казва, че Бърд го предупредил, че ще пробва звуковите ефекти и това щяло да отнеме около час. Охранителните камери са били безполезни както винаги. А в приземния етаж няма още сложени камери. Предполагам, че Бърд и Фолоус са го знаели, в противен случай никога не биха се срещнали там… На лицето ти има изписано съмнение, Хат.
— Просто тия двамата… ами, не ми изглеждаха такива…
Паскоу вдигна вежди, Уийлд се почеса по носа, а Хат заекна:
— … съжалявам, нямах предвид, че не изглеждат гейове, защото не знам как точно изглежда един гей, но те просто като че ли не се понасяха. Всъщност, те на един-два пъти сякаш бяха готови да си размажат носовете.
— Значи не в носовете е трябвало да ги гледаш — промърмори Далзийл.
Потъл каза:
— Този очевиден антагонизъм е бил начин да скрият отношенията си, макар че в тях голяма роля може да е играл и напълно реален антагонизъм. Има някои караници, които придават позитивна тръпка в хетеросексуалните отношения. Лютите вербални битки, които толкова често се водят между мъже и жени у Шекспир, най-често представляват прелюдия към евентуалното им съвкупление.
— Би трябвало да добавя — каза Паскоу, — че пазача наистина си спомня и други случаи, когато Бърд използвал театъра за нещо, което наричал осветителни репетиции. Влизали само той и евентуално осветителя, макар пазача веднъж зърнал, както той се изрази, „оня върлинест блондин“, облечен с някакъв преметнат през рамото чаршаф, преди вратата да му била затворена под носа. Подозирам, че двамата са се възползвали от достъпа на Бърд до костюмите, за да си фантазират техните си игри и завършването на Римския пазар трябва да им се е сторила възможност, която не бива да се изпуска.