— Не беше ли? Добре тогава. Да се върнем на случая. Какви други идеи още нямаш?
— Да продължим да притискаме Пен, Рут и Дий.
— Звучи ми като фирма на адвокатска кантора. Това ли е?
— Да. Съжалявам. А вие, сър?
— Аз ли? — Далзийл се прозя широко и разтри чатала си, сякаш нещо там го убиваше. — Аз ще си ида вкъщи и ще си почета някоя хубава книжка.
„И аз съм готов да отгатна коя ще бъде тя, Хамиш“ — помисли си Паскоу.
Но тъй като беше деликатен човек, с жена, дете, куче и ипотека, не го каза.
Глава четиридесет и четвърта
Неособено продуктивния ученически флирт на Хат Боулър с историята, бе оставил у него смътното впечатление, че шестнадесети век е бил период, който по-голямата част от английската нация е прекарала в театъра.
Когато Рай Помона му каза, че е имало също така доста събития от реалния живот, той отначало се бе успокоил.
Хенри VІІІ бил казал на папата да върви на майната си, докато сечал главите на шест съпруги, макар накрая да се оказа — какво разочарование — че е екзекутирал само две от тях. После Кървавата Мери обезобразила, разчленила, изкормила и най-общо казано, намерила други начини да се отърве от огромен брой свои поданици, опирайки се на много разумното основание, че не харесвала цвета на тяхната религия. Относително по-малко екстремна на религиозния фронт, Елизабет не по-малко от нея използвала брадвата като политически аргумент, дори когато това означавало да се отнемат главите на братовчедка й от Шотландия и любовника й от Есекс. И разбира се, имало много войни, както по суша, така и по вода, главно срещу испанците, чиято армада била разбита и пръсната от общите усилия на английското морячество и английското време.
С такива запаси от знания за кървавото насилие през целия век, Хат силно се надяваше да намери нещо свързано с плановете на Уърдман за 1576 година.
Уви, дори когато Рай мина от своята собствена памет към тази на компютъра, скоро стана ясно, че от всички години в този век, тази година е най-бедна откъм събития. В информацията, че Джеймс Бърбидж построил първия театър в Шордич и че изследователя Мартин Фробишър се впуснал в първото си от общо три пътувания към североамериканския бряг в търсене на Северозападния път, той се опита да намери някакъв вид метафора на намеренията на Уърдман, но това бе извън възможностите на неговата изобретателност.
Апелът, отправен към по-големия потенциал на изобретателност на Рай, също не даде резултат. Той вече й бе казал, както винаги, всичко, обосновавайки това, че да знаеш наполовина е по-опасно, отколкото да не знаеш нищо, но този път тя бе показала неособено голям интерес към недискретността му. Тя изглеждаше също толкова потисната, колкото и целия персонал на библиотеката, всред които всичкия този първоначален шум, предизвикан от новината, начина и обстоятелствата на смъртта на Пърси Фолоус, бързо бе спаднал до нивото на плътна тишина, под прикритието на която хората обмисляха значението на тези неща. В читалнята дори бъбривите студенти изглеждаха необичайно смълчани и не се възползваха от отсъствието на Чарли Пен, чиито свирепи физиономии обикновено успяваха да поддържат реда всред тях.
Никъде не се виждаше и Дик Дий, така че втората заръка на Далзийл — да се даде на двамата главни заподозрени да разберат, че една от гатанките в Диалога е отгатната — нямаше да бъде изпълнена, точно както и първата.
— Да обърнем внимание на нещо по-местно, а? — предложи Хат. — Дали е ставало нещо по-специално през 1576 година в Мид-Йоркшир?
— Нямам представа — каза тя. — Виж какво, ето ти компютъра. Ако искаш да си играеш с историческите архиви, нямам нищо против. Тъй като Дик го няма, имам да се оправям с много неща.
— Къде е? — попита я Хат.
— Спешно и извънредно кризисно заседание с председателя на комисията за Центъра.
— Значи ти си началника — заключи той. — Поздравления. Защо не използваш властта си, за да си дадеш малко по-удължена почивка?
Той й се усмихна, надявайки се, победоносно.
Напразни надежди.
— За Бога! — ядоса се тя. — Не можеш ли да си набиеш в главата, че и аз може да имам работа? И ми се струва, че ти би си вършил твоята с по-голям успех, ако беше някъде другаде, а не да се мотаеш наоколо, задавайки тъпи въпроси за някаква си тъпа дата. Вчера убиха двама души, Хат, не разбираш ли? А ти се опитваш да го представиш така, сякаш е игра.