„О, и е точно така“, бе готов да й отвърне той. Но очите вече му казаха онова, което сърцето му сигурно бе забелязало далеч по-рано, че срещу него стои млада жена, която само няколко дни, след като бе намерила отрязана глава в кошница, отново е била тласната в близост с това чудовище — смъртта.
— Рай, извинявай — каза той. — Помислих си, че като ти казвам всичко… ами… бях почнал да си мисля за теб като ченге… о, нямам предвид… имам предвид, че се справяме по това… защото това е наша работа… но не и твоя… Извинявай.
Тя го погледа няколко секунди, после каза:
— Всички трябва да се справяме по някакъв начин, Хат. Вземи да погледнеш в Местна съдебно-историческа хронология преди да се обърнеш и да се оттеглиш в офиса.
„Маслинената клонка — каза си той — е най-хубавото нещо, което можеш да получиш за момента.“
Той се настани зад компютъра, сещайки се с усмивка как се преструваше, че не знае как да се оправя с него, за да направи контакт с Рай само преди няколко кратки седмици. Като ход, това не му бе помогнало кой знае колко, с изключение да им се постави под ръка, когато им затрябваше полицай. Всъщност, като си помислиш, ако нещо ги бе сближило, то това беше Уърдман. Неподходяща основа за дружба? Защо не? Няма защо да си неблагодарен, щом от злото излиза добро.
Сайтът на Местната история му разкри, че 1576-та е била за Мид Йоркшир много добра година за гранични спорове, кражби на добитък и богохулства, за които наказанията са варирали от огромна глоба за споменаване Божието име напразно, до пробиване на дупка в езика с нажежено желязо за изречени на глас мисли, че според Светото писание викария трябва да дава десятък от стоката и продукцията си на бедните енориаши, а не обратното. Въпросният викарий се е казвал Джъг, а човекът с надупчения безсрамен език — Лампърли. Хат не намери подсказка в това, но все пак си записа имената.
Прегледа всички останали хронологии в социален, културен и религиозен план и не намери нищо, което да му свърши работа.
Вече нямаше никакво извинение да стои в читалнята, но в един момент се хвана — с остротата на полицейския си поглед — че се мотае около рецепцията. Но Рай, която виждаше през леко отворената врата на офиса, не вдигаше глава от работата си пред нея. В случай, че ти трябва помощ, на рецепцията бе сложено звънче и той тъкмо събираше кураж да го натисне, когато някакъв глас каза едва ли не в ухото му:
— Здравейте, господин Боулър.
Той се обърна, за да се озове очи в очи с приятно усмихващия се Франи Рут, а само на една-две крачки зад него, вперил поглед в екрана на компютъра, който Хат не бе изчистил, и с Чарли Пен, който изглеждаше като убит.
— Здравейте, господин Рут — отвърна Хат много официално, вземайки това решение в светлината на предупрежденията на Паскоу за изкусния похват на младия мъж да не издава нищо.
— Значи не само от птички, ами и от местна история, а? — забеляза Пен.
— Историческата орнитология също е много интересна — отвърна Хат, питайки се дали Пен е болен или просто махмурлия.
— Така ли? Едно време, когато вашего брата забележи някой интересен нов екземпляр, не го ли е отстрелвал, за да го види по-отблизо? Малко крайно сякаш ми се струва — да трепеш нещо само защото ти е хоби.
Той изплю хоби като мръсна дума, после се пресегна между Рут и Хат, за да натисне дълго и настоятелно звънеца, като в същото време викна:
— Собственика!
Рай излезе навън с неутрално изражение на лицето, каквото Хат се опитваше да изобрази на своето.
— Здрасти, мойто момиче — каза Пен. — Къде ти е началството?
— Господин Дий е на съвещание. Не знам кога ще се върне.
— На съвещание? Разбира се, избират заместник. Трябва ли да очакваме да се извие бял пушек над покрива?
— Мисля, че в дадените обстоятелства това е доста непочтена и обидна забележка, господин Пен — каза Рай, вперила немигащ поглед в писателя.
— Така ли? Е, щом е доста… Просто исках да видя как ще приеме една нова версия на Der Scheidende. Но и ти ще ми свършиш работа. Как ти се струва, ако го преведа като „Отивам си“? Май много свободно, а?
Докато Пен тикаше листа хартия пред Рай, Хат се извърна встрани, за да се избави от изкушението да се намеси, което — бе сигурен в това — би предизвикало само подигравките на мъжа и негодуванието на жената.
— Не бих обръщал много внимание на Чарли, господин Боулър — каза Рут, следвайки маневрата му. — Днес той не е много добре. Тъй или иначе, неговото е само думи. Думи, думи, думи. Те не означават нищо. Или по-точно, те означават точно онова, което той иска да означават. Така че, горе главата, а?