Поне не приличаше на сексуален тормоз, освен ако тия литератори си нямаха свой собствен еротичен код. Вероятно умника Паскоу и неговите странни приятелчета от университета щяха да измъдрят нещо от това тук, а също така и от еуфорията на Рут.
Той вдигна очи от стихотворението.
Седнала зад бюрото си в офиса, Рай го гледаше.
Той отново я повика по име, тя протегна идеално оформен крак и ритна вратата.
Глава четиридесет и пета
В деня на погребението на Пърси Фолоус библиотеката бе затворена.
Официално, това бе направено, за да се даде възможност на колегите му да отидат на погребението.
— Невярно — каза Чарли Пен на Дик Дий. — Направено е да се принудят колегите му да отидат на погребението.
— Мисля, че този път цинизма ти не улучва целта, Чарли — отвърна Дий. — Пърси имаше много добри качества, както като мъж, така и като библиотекар. Наистина ще липсва на хората.
— Ами-и? — проточи недоверчиво Пен. — Добре, както и да е, но е адски кофти. Не мога да работя у дома и да слушам всички тези трясъци, гърмежи и състезания чий дръжкофон е най-мощен. Освен това след като погребението е в един, защо трябва да я държите затворена цял следобед?
— Като признак на уважение… — Видя, че по този начин няма да впечатли писателя, затова побърза да добави: — Освен това ще има нещо като лек обед в хотел „Лишей“, хората ще имат възможност да поговорят за Пърси и да ознаменуват живота му. Докато това свърши…
— … на всеки вече ще му е писнало. Но ти сигурно ще се върнеш. Обичаш да се самонаказваш, но не и с пиячка посред бял ден. Защо тогава не взема да дойда, да речем, някъде около три и…
— Не — каза твърдо Дий. — Имам да свърша някои неща.
— Какви?
— Ако трябва да знаеш, мисля да отида до Стангдейл и да си прибера нещата.
— Защо? Новия хазаин нещо да не ти дава зор?
— Едва ли може да се каже, тъй като все още го търсят като че ли. Някакъв братовчед, който отишъл да живее в Америка някъде през шейсетте, изглежда най-вероятния залог. Не, просто не съм изпитвал желание да ходя там, откакто… откакто се случи онова, което се случи. Ще ми мине, разбира се, но докато ми мине, глупаво да си оставям нещата и да изкушавам всеки, който мине оттам. Но не бих имал нищо против, ако някой дойде с мен. Излиза ли ти се малко извън града?
— Ти сигурно се шегуваш — изръмжа Пен. — Много добре знаеш какво мисля за тия излизания всред шибаната природа. Веднъж стига. Не, сигурно ще ида в университетската библиотека. Всички тия недорасли студентчета… сигурно ще взема да побеснея.
Дий въздъхна и каза:
— Добре, Чарли, можеш за ползваш апартамента ми. Но няма да пипаш кафемашината ми, ясно ли ти е? Миналия път ме остави да пия само кафява вода.
— Ето това е кръст — закле се Чарли, кръстейки се бегло.
Пърси Фолоус е бил (и ако всичко вървеше по план, все още беше) горещ поклонник на Англиканската църква в нейния апогей — стъпка, която всъщност бе само на сантиметър от Рим. За него най-обикновения ритуал бе слаба работа. Ако в него нямаше тамян, свещи, исоп, клетви, процесии, коленичене, възвисени песнопения и потънали в позлата одежди, той не се броеше. Неговият енорийски свещеник, естествено, мислеше също като него и не пропусна възможността да изнесе проповед, изпъстрена с такива сложни медитации върху смъртта и с такава възхвала на делата на поминалия се, каквито не би съчинил дори и доктор Дон от катедралата Сейнт Пол.
Паскоу, възхищавайки се, но не можейки да последва примера на Великия си вожд, чиято глава бе наведена смирено и чиито устни отвреме-навреме издаваха същия съскащ звук, какъвто издава вълната, разляла се по покрит с камъчета плаж, отчаяно прелистваше псалмите, търсейки с какво да се отвлече. Псалмите като че ли се явяваха най-удобното облекчение в такива моменти, пълни с неочаквани обрати в изразите и добри съвети. Колко по-добре би било, ако свещеника например бе започнал да чете първия от двата определени за погребения псалми (само един бе необходим, но те бяха взели и двата), втория стих на който гласеше: „И устата ми ще е като с намордник, докато нечестивия виждам аз.“
Усещайки как тихо хърка до него Анди Далзийл, едва ли можеше да има съмнение в присъствието на нечестивия.