— Мислех, че вие сте затънали до гуша в работа — каза той сядайки.
Малко ирония, а?
— Така е. Това е работа и то ваша работа, може би.
Тя му обясни колкото можа по-сбито, което всъщност не бе чак толкова сбито, тъй като си даваше сметка колко странно звучи, което пък от своя страна я караше да кривва встрани и да поема по странични пътища.
Трябваше да му се признае — момчето не се скъса от смях, а я помоли да му даде да прочете диалозите. Тя му показа Втория, който той прочете, докато в това време тя извади Първия от чекмеджето, където го бе сложил Дий.
Той прочете и него и каза:
— Тези двете ще ги задържа. Имате ли найлоново пликче или нещо такова?
— За пръстови отпечатъци ли? — попита тя почти иронично.
— За хубав външен вид — каза той. — Не мисля, че ще има кой знае какви отпечатъци, след като вие и вашия шеф сте ги въргаляли кой знае колко пъти из ръцете си.
Тя му даде пликче и попита:
— Значи мислите, че в това може да има нещо?
— Не съм казал такова нещо, но ще проверим.
Никаква следа от стеснителност, просто професионална деловитост.
— Искате да кажете в Газет ли? — попита тя, леко подразнена. — Дик Дий, моя шеф, се занимава точно с това в момента.
— Така ли? Прави се на частен детектив, а? — каза той, този път с усмивка.
— Попитайте го сам — отвърна Рай.
Дий се бе върнал в библиотеката и се приближаваше към тях.
Погледът му улови прозрачното найлоново пликче и той каза:
— Виждам, че Рай ви е разяснила ситуацията набързо, господин Боулър. Току-що говорих с Газет. Опасявам се, че нищо не се получи. Не са отбелязали нито време, нито дори дата на получаване на новината. Всичко, отбелязано с гриф „За конкурса“ се изсипва в чувал и когато се напълни, заедно с всичко, носещо макар и далечна прилика с белетристика, идва тук за проверка.
— Бих казал, че тук влиза половината от онова, което излиза на вестника — бе коментара на Боулър.
— Наблюдение, с което не мога да се съглася — каза Дий.
— Вероятно сте прав. Чувствителни души са това журналистите. Добре, тези неща ще ги взема с мен и ще ги проверя, когато имам свободно време.
Снизходителното му държане стигна до Рай и тя каза:
— Ще ги проверите ли? Как? Нали сам казахте, че едва ли ще намерите отпечатъци. Тогава какво смятате да правите? Да повикате полицейски ясновидец?
— И такива неща са правени, но за това мисля, че няма да имаме нужда от спиритически сеанси — ухили се Боулър.
„Ама той се забавлява — помисли си Рай. — Мисли си, че ми прави по-добро впечатление като нахакан полицай, отколкото като стеснителен орнитолог. Време е да го изкарам от тази заблуда с един смразяващ удар.“
Но преди да успее да нанесе смразяващия си удар, Дик Дий се обади:
— Предполагам, че детектив констъбъл Боулър има намерение да провери дали информацията, дадена в Диалозите е а) вярна и б) не би могла да се вземе от вестниците — каза той. — Като например отпуската на човека от „Автомобилна асоциация“ и произхода на бузукито.
— Вярно. Безпогрешна мисъл, господин Дий — каза Боулър.
„Което означава, че ти си мислил същото като мен, значи може би си по-умен отколкото изглеждаш“, интерпретира мисълта му Рай.
— Благодаря — отвърна Дий. — Позволих си да попитам същото, когато се обадих в Газет. Не, във вестника е отбелязана само смъртта на двамата и нищо повече. И в случай, че се притеснявате, внимавах да не се издам, че това може да се превърне в обект на полицейски интерес. Тук имаме местна компютърна програма по интереси, затова хората са свикнали с такива проверки отвреме-навреме.
Той се усмихна на Боулър — усмивка не на първи умник в света, а приятната усмивка, сякаш казваща: „Хайде стига, всички хора са приятели в края на краищата“, и от която човек трудно би се обидил, но младия детектив констъбъл бе готов да се обиди, ако не му бе минало през ума, че това ще се отрази лошо на кампанията му за спечелване благоволението на Рай Помона.
Освен това, едно добро ченге никога не отказва помощ, независимо от източника й, особено ако този източник е по-осведомен за нещо от самото добро ченге.
— Тази странна рисунка в началото на Първия диалог. Да сте мислили нещо за нея — попита той.
— Да, всъщност помислих и върху това — кимна Дий. — И нещо ми дойде на ума. Тъкмо се бях наканил да го споделя с теб, Рай. Вижте сега едно нещо.