Само че беше някъде по средата на следобеда и тя гледаше на изток, а не на запад.
„И освен това, като залязва, слънцето не се носи срещу теб!“
Дотук със свободната воля и правото на избор. Точно когато си избрал някой път, съдбата кихва в ухото ти и те тласва по друг.
Защото вече бе съвсем ясно, че проблясъка всъщност е бил предизвикан от фаровете на кола, весело подскачаща като топка за боулинг по черния път, заобикалящ езерото и водещ към къщата. Имаше и звук — клаксона пищеше така, сякаш новопристигналия искаше цял свят да разбере, че пристига. И най-накрая, дори и от това разстояние, тя успя да познае във возилото спортната кола на Хат и се усмихна на това, колко уместно е било сравнението й с топка за боулинг. Само че сега вече не приличаше на подскачаща, а на летяща топка за боулинг, докосвайки разровения път само за да се възнесе наново обратно, да прелети няколко метра и отново… Каква е тая спешна работа, накарала Хат да тормози така любимото си MG?
Каквато и да бе, тя означаваше края или поне отлагането на едно може би приятно прекарване.
Подготвяйки унила гримаса на лицето си, тя се извърна да си вземе дрехите и да се облече.
Но това, което видя я накара да замръзне на място.
Дий вече бе вътре. Бе влязъл достатъчно навътре, за да стъпи върху разтворената на пода игра. Той също бе чисто гол — бе разперил широко ръце и в лявата си стискаше нещо — тя не можа да познае какво точно — защото в дясната си стискаше тънък и дълъг нож. И тя усети как погледа й пада надолу към чатала му, където пениса му стърчеше напред над русо валмо косми.
Клаксонът на колата пищеше вече с всичка сила, фаровете сигурно се виждаха през мътното стъкло зад нея, Хат беше вече кажи-речи тук, но щеше безвъзвратно да закъснее. Вперила омагьосан поглед в зловещата фигура пред себе си, тя разбра без да се усъмни нито за миг, че той щеше безвъзвратно да закъснее.
MG-то стигна на около петдесетина метра от къщата, когато се тръшна в дупка, която дойде твърде много за твърдото му окачване и то не можа да я отхвърли обратно нагоре. Двигателят изхърка за последно и заглъхна. Но тишина не последва.
Хат чу писъците вече докато изхвръкваше от колата.
Викайки нещо, без да знае какво точно, той се спусна към къщата, чиито прозорци потрепваха с мътночервена светлина като къщичката на Баба Яга в тъмната гора.
Зад него, бързо наближавайки езерото, проблеснаха още един чифт фарове и веднага след това долетя вой на сирени. Идваше помощ, но за Хат тя беше толкова безсмислена, колкото и молитвата над мъртвия човек в удобното лоно на религията. „Продължавай да пищиш — помисли си той. — Продължавай да пищиш!“ Писъците й бяха най-ужасното нещо, което бе чувал, но поне знаеше, че докато ги чува, Рай е жива.
През мътното стъкло той забеляза двете вкопчени една в друга фигури — една от ръцете бе вдигната високо, в нея имаше дълъг и тънък нож, проблясващ в червено…
Той бързо заобиколи къщата, връхлетя през вратата без да я отваря, сякаш бе направена от картон и се озова вътре.
Смъртнобледи на потрепващата и намаляла вече светлина от огъня, двете голи фигури се бореха в средата, здраво сплетени над парономанията, като че ли това бе тепих, от който не бива да излизат. Лъвският стол бе обърнат, бе се подпрял на решетката на камината и облегалото му бе започнало да се овъгля. Но всичко това Хат не видя, защото цялото му внимание бе съсредоточено върху високо вдигнатия нож… ножа, от който вече капеше кръв…
Той се хвърли напред и сграбчи Дий изотзад — едната му ръка го стегна през врата, а другата сграбчи ръката с ножа — и се опита да го издърпа по-далеч от Рай. Тялото на Дий поддаде с такава лекота, че Хат не можа да се удържи и падна по гръб. Но не отпусна хватката си и тъй като нямаше ръка, с която да убие устрема на падането, той се тръшна тежко на земята и главата му се удари силно в кристалната касета за плочките. В главата му сякаш затанцуваха пламъците на огъня от камината, напълниха я с дим и с подскачащи сенки. Върху вече започналите да се замъгляват очи, плисна течност — сълзи, кръв, нямаше представа, усещаше само, че щипе и го заслепява. Усети върху себе си тежестта на Дий, отхвърли го и докато се опитваше да стане, усети как по лявата страна на гръдния му кош се плъзна нещо като шиш. Рай отново бе започнала да пищи. Този път вече не за себе си, защото виждаше, че Дий е плътно до него. Сигурно заради него и тази мисъл му даде сили. Отново се опита да се изправи. Отстрани в главата му се стовари нещо тежко. Той размаха сляпо ръце, пръстите му докоснаха нещо метално, свиха се около него и веднага го пуснаха, щом острието се вряза в тях, но бързо се ориентираха и се плъзнаха веднага малко по-надолу.