— Никога не съм могъл — отвърна Хат.
После си помисли: „Господи, не се прави на нахакан Рамбо, та ти умираш от страх!“ И попита: — Не ме премятате нещо, сър, нали? Искам да кажа, единайсет дни…
— Спокойно — отвърна Паскоу. — Причината да бъдеш на тъмно толкова дълго се дължи главно на седативните медикаменти. Работата бе там, че когато се събуждаше, беше толкова объркан, че се страхуваха да не си направиш нещо сам.
— Объркан?
— Делириум се нарича, ако искаш да знаеш. Тръшкаше се като че ли се намираш във вана с Шарън Стоун.
„Шарън Стоун ли — помисли си Хат. — Не, благодаря. Предпочитам сам да си измислям с кого да бъда.“
И тази реакция го ободри много повече, отколкото уверенията на детектив главния инспектор. Време бе да забрави за себе си и да пита за Рай, да добави някои подробности към уверенията на Уийлд, че била добре. Той отново чу писъците й, видя голото й тяло мачкано и дърпано от онова копеле Дий и се запита колко ли още подробности е готов да чуе. Но трябваше.
Но след малко. Паскоу продължаваше да говори:
— И ония неща, дето ги крещеше… — Детектив главния инспектор поклати глава, сякаш не му се вярваше.
— Какви неща?
— Не се бой, всички са записани и документирани, за да се използват срещу тебе като се върнеш на работа.
Добри думи. Добър е този Паскоу. Маниери на добра болногледачка. Трябвало е Джи Пи да стане. Но не Джорджи Порджи, не, не го виждаше като такъв.
— Тази сутрин сержант Уийлд каза, че пак си се върнал при нас. Каза още, че си питал за госпожица Помона.
Уийлд. Който знае какво мислиш преди да си го помислил.
— Сержанта каза, че била добре — каза той.
— Добре е. Няколко драскотини и натъртвания, нищо повече.
— Нищо?
— Нищо — натърти Паскоу. — Ти успя да стигнеш навреме, Хат. Не е имал време да й направи абсолютно нищо, повярвай.
„Иска да ми каже, че онова копеле не я е изнасилило — помисли си Хат. Защо не ми го каже направо?
Може би защото не го запитах направо.
Е, и какво ако Дий я беше изнасилил? Каква щеше да бъде разликата?
За мен или за нея — запита се той с ядно отвращение. — Огромна за нея. А на кого му пука за мен каква ще е?
Това е защото съм болен, затова се опитвам да убедя себе си. Когато човек е болен, мисли като егоист.“
— И тя ли е в болницата? — попита той.
— Ами. Стоя една нощ под наблюдение. После се самоизписа. Изглежда болниците не й понасят.
— Да, едно време е преживяла тежки неща… затова сигурно не й се мотае по болници…
— Не знам дали е така, защото идваше всеки ден — каза Паскоу, ухилен до уши. — И доколкото знам, сутрин като стане и вечер преди да си легне, звъни да провери дали си добре. Така че може да махнеш този израз на пренебрегнат герой от лицето си. Хат, това момиче е голяма работа. Докато вие сте се търкаляли с Дий по пода, то е счупило бутилка вино в главата му. Според нас, от това той си е изтървал ножа, но се е опитал да ти пръсне мозъка с онази кристална касета, тежаща цял тон. Тя му я отнела и после опитала тежестта й на неговата глава. Страхотно момиче.
— И аз напипах ножа — каза Хат, свивайки вежди в усилието да си спомни. — И… какво стана с Дий? Дали е…
— Мъртъв е — отвърна Паскоу тихо.
— Мамка му.
— Спестява ни разходите по процеса — каза Паскоу. — Спестява и на Рай травмата да излезе като свидетелка по него.
— Така е.
— Е, ще има разследване, разбира се — продължи Паскоу с лековат тон. — Винаги се прави такова, когато има смъртен случай с участието на полицейски служител. Но няма какво да се притесняваш, това е само формалност.
— Да — отвърна Хат.
„Знае много добре, както и аз, че в днешни дни няма такова нещо като формалност — помисли си Паскоу. — Убит е човек, участвал е полицай, майната им на обстоятелствата, вилнеят какви ли не потери — от защитниците на човешките права, до разни религиозни откачалки и анархисти от типа «всички да вървят на майната си», чакащи с нетърпение да заблъскат по различните си тъпани с надеждата, че когато какофонията свърши, една полицейска кариера ще остане на паважа смъртно ранена.“
С малко повече късмет, медиите ще нададат тържествуващ рев, който да заглуши недоволниците. Уърдман е изтрит. Убиецът на най-малко седем души, най-сетне е убит. Млад полицейски служител спасява живота на млада дама. Плъзват романтични слухове. Това момче заслужава медал!