Паскоу се надяваше да го постигне. Едно нещо, което нито една от заинтересуваните страни не бе видяла, бе онази стая в Стангкрийк Котидж, както той я бе видял, когато най-сетне връхлетя през вратата.
Навсякъде кръв. Хат, ранен в хълбока и в главата, лежи по гръб на пода. Голото момиче, оплескано цялото в кървава слуз като древна жрица на смъртта, коленичило до него и взело в скута си потъналата му в кръв глава. И Дий, проснат върху парономанията като жертвен вол с толкова много рани по тялото, че кръвта от тях го покрива целия като с кърваво наметало, и по това наметало, също като звезди по някакво извънземно червено небе, и по пода като някакъв адски Млечен път, блестят плочките с букви, понесли свое тайнствено съобщение за всеки, който може да чете.
Всеки неутрален наблюдател би помислил, че именно Дий е жертва на маниак.
Далзийл, който бе пристигнал минута след Паскоу, бе схванал всичко само от един поглед.
След като повикаха линейка и се погрижиха за Хат и Рай доколкото можеха, Дебелака каза:
— Да опитаме малко изкуствено дишане.
— Ами, сър, той си е отишъл вече — каза санитаря с авторитета на човек, виждал толкова много катастрофи, че не им знае даже броя.
— Дори и така да е, не искам хората да кажат, че не сме опитали — каза Дебелака твърдо. — Пит, ела да помогнеш.
Паскоу знаеше какво правят. То се наричаше аранжировка на местопрестъпление. Наричаше се още да направиш така, че когато следователите седнат да разсъждават в някоя уютна заседателна зала с ослепително бели бележници пред себе си, на които да си водят бележки и кани кристална вода, с която да си намокрят гърлата, когато пресъхнат от задаване на твърде много прашни въпроси, никой да не може да представи снимка на кланица.
Разбира се, нямаха начин да променят протокола на патолозите. Но вербалното описание на раните, обвито в медицинската терминология или дори снимки на измития труп на циментовата маса в моргата, не биха могли да предадат онова, което и двамата бяха видели в Стангкрийк Котидж.
Тези мрачни мисли се разсеяха от шумно раздвижване в коридора.
— Къде го криете? — викаше един познат глас. — Тука? По тихо ли, викаш, мойто момиче? Виждал съм повече симуланти, отколкото ти мокри сънища.
Вратата стремително се отвори и Далзийл като че ли изпълни цялата стая.
— Знаех си аз. Станал и говори. Нищо чудно, че на болницата не й стигат леглата, като има симуланти като теб да ги запълват.
Зад него пърхаше възмутената сестра, опитвайки се да влезе, докато Далзийл не й пресече намеренията, затваряйки вратата.
— Как вървят нещата, момко? Как си? — поинтересува се Дебелака, присядайки на крайчеца на леглото, което отвърна с възмутен писък като ощипана мома.
— Мисля, че съм добре, сър — отвърна Хат.
— Ще бъде добре след няколко седмици — каза твърдо Паскоу.
— Няколко седмици? — смая се Далзийл.
— Не, честно, мисля, че ще изляза преди това — каза Хат.
Далзийл се наведе да го огледа по-отблизо, после поклати глава:
— О, не — каза той. — Детектив главния сержант е прав. Най-малко две седмици. А след тях още две за възстановяване.
— Не, наистина… — опита се да възрази Хат, стреснат от внезапния обрат.
— Няма наистина — пресече го Далзийл. — Виж к’во, мойто момче, докато ти си тук вътре, за всички там навън ти си ранен герой. Затова ще стоиш тук вътре, докато официално го узаконим. След това, когато наистина излезеш, ония дето мрънкат защо е трябвало да намушкаш Дий Дивака, да си мрънкат колкото си искат. Не могат да пипнат един герой и с пръст.
— Защо е трябвало да го намушкаш тринайсет пъти, Хат? — попита Паскоу.
— Не съм броил — отвърна Хат. — И може би не е трябвало, но исках.
— Първата част е добър отговор, втората — много лош — каза Далзийл. — Най-добре е без отговор изобщо. Най-хубаво е да изглеждаш бледен, да се намръщиш леко от болка, после да кажеш, че всичко ти е мътно и всичко, което си спомняш, е било как онова чудовище се опитва да убие това безпомощно и невинно девойче. Знаел си само, че трябва да го спреш, макар и с цената на живота си. Това ще им хареса много.
— Да, сър — каза Хат. — Сър, а Пен?
— Какво Пен?
— Той нали осигури алиби на Дий за убийството на многоуважаемия, забравихте ли?
— Може да е объркал датите. Може да е направил услуга на приятеля си. А може и да ни е баламосал и за това какво е правил през останалото време. Не се притеснявай за това, момко. Остави Чарли Пен на мен.