Дик: Но ние никога не сме били така с Джони… Отказвам да поема каквато и да било вина по този въпрос… това е само игра… беше.
Серджиус: Разбира се, че беше. За Рай също беше игра, с която да започне. Но преди да оставим вашата игра, господин Дий, трябва да разберете, че онова, което предизвика всичките нейни по-нататъшни действия, бе именно името на играта. В началото бе словото, спомняте ли си? И словото в тоя случай бе ПАРОНОМАНИЯ.
Дик: Не разбирам. Как може едно име… О-о, да…
Серджиус: Май се сетихте. В края на краищата вие също сте Уърдман. Точно така. Опитайте се да преподредите буквите.
Дик: О, Боже… Парономания… Райна Помона! Но не можете да ме вините за някаква си анаграма!
Серджиус: Защо? Вие сте черпили сила от думите и тяхната конструкция, деструкция и реконструкция цял живот. Човекът, който разбива атома също трябва да носи известна вина за всички последици от това, нали? Милата Рай видя в тези и още много други дребни знаци доказателство, че аз се опитвам да й посоча път, който ще я доведе до пряка връзка с мен.
Джеф: Като убива хора? Нещо не ми е ясно, старо момче.
Серджиус: Това идва после. Най-ясния и недвусмислен знак за нея е бил денят, в който лавицата се обърнала, по време на обиколката в библиотеката. Повечето от вас сте били там, което разбира се, по-късно се оказало от значение. Помните ли случката, господин Дий?
Дик: Разбира се. Бе доста комична ситуация. Всички се пръснаха като пилци, а книгите се пръснаха по пода.
Пърси: Не виждам нищо комично. Мен лично никога не ме е било толкова срам през живота ми.
Броуз: Дори и сега ли, мойто момче?
Пърси: Това едва ли може да се нарече живот, нали? Карай нататък.
Дик: Но какво… о, да. Става дума за OED. Всичките двайсет тома. Как само се срутиха! И това ли е…?
Серджиус: Да. В това Рай не е видяла злополука. Тя е видяла как всички думи в езика се срутват върху елита на Мид-Йоркшир и ги кара да се пръскат като пилци. „В началото бе словото и словото бе у Бог, и словото бе Бог.“ Пътят към връзка с мен трябва — както тя чувства нещата — да води през всички тези думи, но как? Толкова много са, безброй почти… как да прекоси такава огромна дистанция… за такова нещо на нея й трябва карта, която да й посочи пътя… и тогава се сеща как… ами ако именно Английския оксфордски речник е тази карта… ами ако първата и крайната дума от всеки том са нещо като пътеуказатели…? От А до Bazouki, от BBC до Chalipsography, да, но как? И сега, вече си казва тя или си представя, че аз й казвам, тези послания към и от мъртвия имат нужда от пратеници и за да могат тези пратеници да свършат работата, те трябва да тръгват от нея живи и да пристигат при мен мъртви. Всички тези идеи се въртяха в главата й като бесен вихър и може би от тях нямаше да излезе нищо, ако не бе излязла да се поразходи онази фатална сутрин. Колата й се счупи и тя видя камионетката ви да се подмята весело като топка за боулинг по пътя, господин Айнстъбъл.
Андрю: Нищо не мога да разбера. Камионетката ми от другата страна ли е, приятел?
Серджиус: Разбира се, че е. Всичко, което ви трябва е там. След вашата смърт, господин Айнстъбъл, както тя с радост забелязва, тя е почти сто на сто убедена. А след злополуката с господин Питман, за която тя спомогна, но не знаеше дали ще завърши фатално — в края на краищата той можеше да възстанови контрол над мотора си и да си продължи към къщи, псувайки всички шофьорки на света — тя вече бе сигурна, че това е пътя, който съм очертал за нея. И когато вие, уважаема госпожице, излязохте с онази новина по телевизията и практически я подканихте да напише още един Диалог, всичко става съвсем ясно.
Джакс: Какъв материал само! Казахте, че всичко, което ни трябва, го има от другата страна. Компютри! Факсове? Мобилни телефони? Супер! Хайде стига вече сме си губили времето. Да вървим!
Гладника: Стойте! Аз искам да знам какво е имала предвид като е драскала по бедната ми стара глава. Не й ли е достатъчно да ме убие, ами ще иска и да ми се подиграва?
Серджиус: О, да. Това наистина е доста забавно. Трябваше да ви маркира, за да въведе чувство за гравиране върху стомана. Обаче консултантите на полицията го интерпретираха като опит да се напише RIP на кирилица. За кирилицата бяха прави — малко черен хумор от страна на сестра ми — но всъщност тя написа инициалите си, Р. П., както един художник би подписал своя шедьовър. Това бе част от желанието й за потвърждаване на моята защита, за уверение на нейната неуязвимост. Да каже на света, че е тя; дори във вашия случай, Боже Господи, заведи полицията при трупа. Нямаше значение какво прави — тя знаеше, че няма да я хванат, каквито и подсказки да остави.