— О, не се безпокой за това, сардж — каза Боулър уверено. — Перце няма да помръдне. А ти какво ще кажеш за тези Диалози? Да говоря ли с господин Паскоу?
— Не — каза Уийлд разсъдливо. — Мисля, че твоя човек в дадения случай е господин Хедингли.
Детектив инспектор Джордж Хедингли имаше репутация на човек, действащ по устав, стриктно придържащ се към правилата, който лекуваше интуицията с разтривки, а вътрешното чувство — с вендузи. „Чисти ръце“ го бе нарекъл веднъж Паскоу и Боулър без да иска бе чул думите му, на които Далзийл бе изръмжал в отговор: „Да, ама не. Това беше така едно време, но откакто започна да брои дните до пенсия, се превърна в «чист задник». Дай нещо на Джордж да работи и първата му мисъл е как да направи така, че да не му направи нещо лошо. За това обаче е виновна новата съдебна система. За оцапване на нещата наистина бих бесил, дето се вика, но не можеш цял живот да си вършиш работата както трябва и непрестанно да се оглеждаш назад.“
В този разговор ставаше дума за новия климат на надеждност. Отидоха си, или поне си отиваха, добрите стари времена, когато всеки полицай, допуснал грешка, можеше спокойно и с благодарност да се оттегли в пенсия по „здравословни причини“. И дори тези, които се пенсионираха, навъртайки пълен стаж за пенсия, вече не изпитваха сигурност, тъй като разследвания за грешки можеха вече да се правят и със задна дата и според резултата от тях, се променяше статуса и на пенсията, и на пенсионера.
Затова не беше никак изненадващо, че предпазливи хора като Джордж Хедингли, поели по финалната права на една, ако не превъзходна, то поне изслужена с чест кариера, са решили, че най-добрия начин да не правиш петна в служебното досие, е да даваш колкото е възможно по-малко поводи да пишат в него.
Подозренията на Боулър, че Уийлд казва по заобиколен път, че най-доброто място за такава глупост като Диалозите е под обширния задник на Хедингли, леко се разсеяха, когато разбра, че случая със смъртта на човека от „Автомобилна асоциация“ вече бе там. Когато от офиса на коронера удължиха срока на следствието, за да позволят на полицията да се порови още малко в него, бяха качили случая на горния етаж, в следствена служба, за да му хвърлят един поглед. Хедингли му бе хвърлил поглед, после се прозя и тъкмо се канеше да го върне отново долу с резолюция, в смисъл, че следствена служба не намира никакъв повод за продължаване на следствието.
— А сега ми идеш и ти — каза детектив-инспектора недоволно. — Това е пълна глупост. Не мога да си представя какво те кара да си мислиш, че си струва работата.
— Но все пак нали има причина, поради която коронера е удължил срока — защити се Боулър.
— Да, сигурно. Оня дърт глупак го е страх да не направи някоя грешка и когато семейството е вдигнало шум, той е измислил лесен начин да се измъкне. Каквото и да се обърка, ние ще бъдем виновни.
„Присмял се хърбел на щърбел“, помисли си Боулър, четейки доклада от дознанието.
Скоро откри, че работата стои малко по-иначе, отколкото му бе намекнал Хедингли, макар и не много. На въпроса защо Айнстъбъл поначало е спрял, не бе отговорено задоволително. Като вероятна причина бе разгледана естествената нужда — спрял е да се облекчи, но е загубил равновесие над парапета и е паднал долу. Но жена му през сълзи бе възразила, че мъжа й не е такъв човек да пикае от мост, разположен на обществен път, патолога бе подчертал, че мехура му е бил доста пълен и накрая полицай Дейв Инсоул, първото ченге, пристигнало там, бе потвърдил, че ципа му бил закопчан.
Тогава може би е получил нещо като удар преди да е успял да се облекчи и е паднал. Аутопсията обаче не бе намерила никакви следи от какъвто и да било „удар“, макар патолозите да казваха за няколко случая, при които следи не оставали. Освен това в полицейския доклад се споменаваше някакси с половин уста, че по парапета имало някакви леки драскотини, от които би могло да се предположи, че е седял на него и е паднал надолу с гръб.
Но най-необяснимото нещо бе кутията с инструментите, която намерили на моста до парапета.
Според Хедингли това не означавало нищо.
— Ясно като бял ден — каза той. — Карал е по моста, почувствал е, че му става нещо, спрял е да вземе глътка въздух, излязъл е от колата, взимайки кутията с инструментите автоматично, защото нали това прави сигурно по сто пъти на ден и след като е получил този удар, той вече не мисли правилно, нали? Сяда на парапета, вече му причернява пред очите, премята се назад, удря си главата в камък, губи съзнание и се удавя. Патолога не е открил никакви признаци на непозволена игра, нали?