Но когато заговори, на Боулър му стана ясно защо коронера е предпочел да върне случая за доразследване. Становището на жената бе просто и ясно. Ако нещо толкова незначително, като едно обикновено подхлъзване я бе лишило от мъжа й, тя искаше всички обстоятелства около това да бъдат изложени пред нея с подробности, недопускащи и най-малка сянка от съмнение. В това нейно искане нямаше нищо рационално, но тя продължаваше да ги излага с такова непоколебимо упорство, че би обезсърчила и най-безчувствения мъж.
Странното в този случай бе, че тя отговори на въпросите на Боулър без да прояви ни най-малко любопитство за причините за задаването им. За нея бе достатъчно, че бяха свързани с доразследването, обещано й от коронера.
Да, Андрю неотдавна говорил за рибките си по една от местните радиостанции. Да, тази година прекарали отпуската си в Корфу. Да, ходили да вечерят в „Таверната“.
Когато излизаше, сестра й го спря на вратата и му каза с извинителен тон:
— По този начин продължава да се държи за него. Признае ли веднъж, че вече е узнала всичко, което трябва да се знае, той вече ще си е отишъл завинаги от живота й, а това я ужасява. Тези въпроси, дето ги зададохте, означават ли нещо или само симулирате дейност?
— Де да знаех — отвърна Боулър.
И не беше неискрен в твърдението си. Имаше много начини, по които автора на Първия диалог би могъл да се добере до подробностите, написани в него. Може просто да е познавал Айнстъбъл, да му е бил колега по работа или пък член на дружеството на любителите на тропически рибки, може да е ходил до Корфу, използвайки същата туристическа агенция… Възможностите бяха, ако не безброй, то поне достатъчно много, за да се остави подозрението в течно състояние. Фактите бяха единствения втвърдител, който всеки добър детектив трябваше да взема под внимание. А той в момента бе далеч от онова, което би искал да обясни на един стар мърморко, изпълняващ длъжността коронер.
Сега той подкара на юг, излизайки от града и носейки се по Римския път, също както младия Дейвид Питман на път за дома към Каркър.
Къщата на Питманови представляваше обширна белосана вила, построена в средата на огромен двор, много различна от тази на семейство Айнстъбъл, но мъката в нея бе почти същата. Боулър прекара един мъчителен час в компанията на госпожа Питман, майката на Дейвид, която го разведе из семейната история с помощта на албум в ръка. Но в края на краищата успя да се сдобие с потвърждение, че всичко, описано във Втория диалог за бузукито, е чиста истина.
На връщане той спря на мястото на произшествието. Бе много лесно да се установи къде точно е станало. На дървото, в което се бе забил мотора, имаше обгорял белег като на катеризирана рана. Ударът на момчето в съседното дърво бе оставил далеч по-малко следи, но отблизо погледната, кората на мястото на удара бе леко хлътнала и напукана.
Не знаеше защо бе спрял. Дори Шерлок Холмс би се затруднил да извлече нещо полезно и значително от мястото на произшествието. Без Диалозите и в двата смъртни случая нямаше почти нищо подозрително и начините, по които Уърдман би се добрал до информацията, съдържаща се в тях, бяха много.
Така че той разполагаше в момента с едно нищо, значи точно с онова, което му бе казал Джордж Хедингли, че ще намери. Но той не работеше в следствена служба, за да доставя радост на такива като стария Джордж.
Той вдигна поглед и проследи с очи дългия и прав път, по който римските легиони бяха минали за последен път преди хиляда и седемстотин години, получили заповед да оставят този мъглив и студен край от империята на непокорното туземно население. Границата на града бе само на километър и половина оттук, но леката извивка на хълма изцяло го закриваше. Измежду буките, обрамчващи пътя, се виждаше само една сграда и това беше някаква стара и сива къща, която изглеждаше така, сякаш бе се намирала на това място от толкова време, че можеше вече да се смята за част от пейзажа.
От прозорците й пътя се вижда прекрасно, помисли си Боулър.
Той запали колата и подкара бавно по изпъстрената с дупки отбивка към къщата, над чиято врата бяха гравирани инициалите I. A. L. и годината 1679-та.