— Удоволствие — отвърна той. — Или поне би било, ако не ми бяха вързали тенекия.
— На моя любим полицай? Кажи ми как се казва и ще съобщя на целия свят колко глупава крава е.
— Благодаря, но по-добре не. Умея да прощавам.
Та го загледа изпитателно, после погледът й се надигна над рамото му.
— Господин Боулър, ето ви страницата, която искахте. Надявам се да ви свърши работа, но много от клиентите влизат тук по моментно хрумване.
Той се извърна и погледна листа, който му подаваше Ксенопулос.
— Да, благодаря, браво, благодаря ви много — каза той, сгъвайки листа и забързано пъхайки го във вътрешния си джоб.
Боулър отново се обърна към жената и видя, че погледа й от изпитателен, се бе превърнал в откровено любопитен.
— Просто се опитвам да си повдигна с нещо настроението — обясни й той.
— Да? А нещо, с което да повдигнеш моето? — попита тя. — На чаша питие, като добри приятели?
— Не мисля — поклати глава той. — Наистина, Джакс, няма нищо интересно.
Немигащия й поглед го караше да се чувства като ученик, хванат в тоалетната с цигара в ръка, затова погледът му се плъзна над рамото й. И попадна право на Анди Далзийл, който тъкмо влизаше в ресторанта заедно с добре закръглената жена, с която — според слуховете — ходеше. Но на лицето на Дебелака бе изписано сякаш повече желание да реже глави, отколкото да прави секс.
Погледът му като опарен се върна върху Джакс Рипли, чиито очи бяха топли и добри.
— Питие ли казваш? — чу се той да казва. — Нека бъде текила „Залез“.
— Искаш да кажеш „Изгрев“?
— Знам какво искам да кажа — каза той.
Глава седма
Детектив инспектор Джордж Хедингли беше маниак на тема пунктуалност. Тъй като края на кариерата му вече се виждаше, той може и да бе решил, че няма да прави нищо, което не иска да направи, но това не означаваше, че в неправенето трябва да бъде и непунктуален. На другата сутрин трябваше да бъде зад бюрото си в осем и половина и в осем и двайсет и девет, той се приближаваше към него с онази отмерена крачка, която можеше да се познае и от петдесет крачки разстояние.
Още като се доближи видя, че идеалната чистота на бюрото, с което се гордееше в края на всяка смяна, е нарушена от присъствието на някакъв документ. Нарушителят обаче се бе постарал да го сложи точно в центъра, така че в много отношения наличието му по-скоро подсилваше, отколкото отслабваше, чувството за съвършен ред, на който Хедингли толкова много държеше.
Той си закачи палтото на закачалката, свали си сакото, сложи го на облегалката на стола, после седна и придърпа документа към себе си. Беше дебел няколко страници и на първата от тях се твърдеше, че автора му е детектив констъбъл Боулър, който, в съответствие с уговорката, бил събрал всичката налична информация, която би могла да помогне на детектив инспектор Хедингли да прецени дали нещо в смъртните случаи на Андрю Айнстъбъл или Дейвид Питман, се нуждае от неговото, на детектив инспектор Хедингли, по-нататъшно разследване.
Защо ли този бюрократичен стил караше сърцето му да се свива така?
Той го отвори и започна да чете. И сърцето му започна да се свива още повече. Бе искал да види твърдо „не“ по всички показатели, за да прати тези Диалози в кошчето за боклук, а вместо това докладът бе пълен с някакви си мъгляви „може би“.
Когато свърши, той постоя малко без да помръдне, после събра листовете и тръгна да търси Боулър, но от него нямаше и следа. Видя се с Уийлд и го попита за младия детектив констъбъл.
Уийлд отвърна:
— Видях го преди малко. Мисля, че отиде да свърши някаква работа за господин Паскоу. Спешно ли е?
— Кое да е спешно? — намеси се Анди Далзийл, чието приближаване понякога можеше да се усети пред две преки, но който също така притежаваше способността внезапно да се материализира сякаш от въздуха като призрак, плъзгайки се безшумно като мъгла над земята.
— Детектив инспектора търси Боулър — каза Уийлд.
— А тъпанара още го няма, така ли?
— Дойде и излезе — уточни неодобрително Уийлд.
— Аха, като Спиди Гонзалес — кимна Далзийл, издал устни напред като спукана гума. — За какво ти е, Джордж?
— Ами… нищо особено… просто за един доклад, който го бях помолил да направи — отвърна Хедингли, обръщайки се да си върви.
— За тези смъртни случаи, нали? — обади се зад гърба му Уийлд. — От библиотеката.