Хедингли му хвърли поглед, който бе толкова близък до изпепеляващ, колкото дружелюбния характер на детектив инспектора му позволи да изрази. Все още хранеше надежда да се отърве от това недоразумение или поне да го скрие някъде дотогава, докато него вече отдавна няма да го има. В този смисъл, колкото по-малко знаеше Далзийл, толкова по-добре.
— От библиотеката ли? — наостри уши Далзийл. — Да не са намерили някой труп там? Дано да не са, защото съм твърде стар за трупове в библиотеки.
Хедингли обясни, нямаше как. Далзийл го изслуша, после протегна ръка за доклада.
— Значи ето какво е правил тъпака в „Таверната“ — промърмори той.
— Моля?
— Нищо. Какво мислиш, Джордж? Глупости на търкалета или голямата награда преди пенсията?
— Още не знам — каза Хедингли с всичката разсъдливост в гласа си, която успя да събере. — Точно затова исках да се видя с Боулър. Да проверя някои неща заедно с него. Вие какво мислите, сър?
Мимолетна надежда за получаване на заповед да не се занимава с това.
— Аз ли? Може да е всичко и нищо. Знам, че мога да разчитам на теб да постъпиш така, както трябва. Но докато го правиш, Джордж, Трайко да ти е името, нали? Ха се е разчуло малко, ха сме цъфнали по вестниците. Хич не искам тия от медиите да бръмчат наоколо като мухи, докато ни стане ясно, че някъде има мърша и тая мърша сме ние.
В джоба на Хедингли иззвъня телефона му. Той го извади и каза:
— Да?
Той послуша малко, после даде гръб на останалите двама.
Чуха го да казва:
— Не, невъзможно… разбира се… ами, може би… добре… след двайсет минути.
Хедингли прекъсна връзката, обърна се към тях и каза:
— Трябва да изляза. Възможна информация.
— Аха. Нещо, което трябва да знам? — попита Далзийл.
— Не знам, сър — отвърна Хедингли. — Може да е нищо, но разбрах само, че е спешно.
— Те винаги така правят. Кого ще вземеш? Новело е болна, а Сеймур е още в отпуск, така че с хората сме малко зле.
— Аз мога да отида — обади се Уийлд.
— Не, няма нужда, това не е регистриран информатор — твърдо отказа Хедингли.
При среща с регистриран информатор винаги отиваха двама полицаи, с оглед предпазване от дезинформация и възможен капан.
— Още работя върху него. Много е плашлив и ако ме види да идвам с цяла армия, може да го изтървем завинаги.
Той се извърна и пое по коридора.
Далзийл каза:
— Хей, Джордж, не забрави ли нещо?
— А?
— Това — каза Дебелака, протягайки ръка с Диалозите. — Няма да се отървеш толкова лесно.
„Тоя тъпанар сякаш ми чете мислите“ — мина му през ума на Хедингли не за първи път. Той взе папката, тикна я под мишница и се отправи към изхода.
Загледан в отдалечаващия се гръб, Далзийл каза:
— Знаеш ли какво си мисля, Уийлди?
— Не бих могъл да предположа, сър.
— Мисля, че му се обади неговата благоверна и му напомни да прибере даденото на химическо чистене бельо. Едно нещо трябва да му се признае на Джордж. Изключително съвестно ни помага да чакаме с нетърпение заместника му.
— Но те няма да ни пратят заместник, сър.
— Точно това имах предвид — отвърна Анди Далзийл.
Той се върна в кабинета си, седна, вперил поглед в телефона, после го вдигна и набра.
— Ало — отговори женски глас, чиято топлина и сексапил се усети дори през телефона и отиде право в слабините му.
— Здрасти, златна. Аз съм.
— Анди! — възкликна Кап Марвел. — Каква приятна изненада!
После издаде звук, призван да потвърди истинността на думите й.
— Звъннах просто за да разбера как си. И да ти се извиня, че не хареса снощи заведението.
Тя се засмя и каза:
— Както много добре знаеш, аз не харесах не заведението, а твоето поведение, свързано с присъствието на онзи хубав млад твой служител и онази красива тв журналистка. Мислех, че се бяхме разбрали по този въпрос. Никакви служебни въпроси преди секса. След това можеш да се освободиш от съдържанието на сърцето си, а аз — да заспя.
— А шанс да се поправя няма ли да има? — изръмжа той.
— Шанса ти отлетя заедно с изгубената ми вечер снощи. Обичам да експериментирам с доста видове предварителна игра, обаче полицейските проблеми са нещо, което направо ме блокира отвсякъде. Но все пак приемам извинението ти за извинение.