— О, мамка му! — промълви тя.
— Във всеки случай — казваше тъкмо Дик Дий, — смея да твърдя, че въпреки усилията на мис Рипли да разбуни духовете, всичко накрая ще излезе буря в чаша вода и за нея ще приключи (в едър план) с развалено яйце на лицето, а за вашето добро „аз“ — най-много с хлебна трохичка върху снежнобялата салфетка на вашата репутация.
Както Рай вече бе разбрала, Дий имаше навика да облича по-хапливите си иронични забележки с ярки и цветисти фрази, но уверението като че ли не се оказа достатъчно да умилостиви Пърси Фолоус — процес, маркиран физически при излизането му от офиса, чрез опит за приглаждане на златистата му грива, която по време на стресови ситуации имаше свойството да щръква наелектризирано на всички страни като паунова опашка.
„Аз не бих се притеснявала, Пърс“, помисли си Рай.
Дий го последва, усмихна се на Рай и каза:
— Добро утро.
— Добро утро. Съжалявам, че закъснях — каза тя, следейки Фолоус с надежда, че ще го види да си тръгва от отдела.
— Така ли? Не съм могъл да забележа. Май отново съм си забутал часовника някъде. Да си го виждала?
Цялата работа с часовника на Дик беше шега. Той не обичаше да е на ръката му, когато тракаше на клавиатурата — казваше, че нарушавал баланса на прозата му — веднъж свален от ръката, той проявяваше странния стремеж да потъва като че ли в Бермудския триъгълник.
— Виж в средната лавица. Там изглежда му е любимото място.
Той се наведе и само след секунда се изправи с усмивка на уста.
— Колко умно от твоя страна. Отново се включвам в потока на времето, което означава, мисля си, че трябва най-сетне да се захващаме за работа. Пърси, свършихме ли?
Фолоус каза:
— Надявам се, Дик. Надявам се, чухме всичко за тази глупава работа, но ако има някакво по-нататъшно развитие, искам да съм първия, който да узнае. Надявам се ти и персонала ти да разбирате добре това.
Той впери сърдит поглед в Рай, която му се усмихна, мислейки си: о кей, Пърс, щом така искаш, чакай тогава да те видя. Обърна се към Дий и каза:
— Дик, опасявам се, че получихме още един.
Тя вдигна листа пред очите им, стиснала го с два пръста за ъгълчето.
Видя, че Дий я разбра моментално, обаче на Фолоус му трябваха няколко секунди докато загрее.
— Още един…? О Боже, да не искаш да кажеш още един Диалог? Дай да видя.
Той се опита да го дръпне от ръката й, но тя го отдръпна.
— Мисля, че никой от вас не бива да го пипа — каза тя. — Смятам, че трябва веднага да се обадим в полицията.
— Така смяташ ти, а? — попита Фолоус, чиято коса отново бе щръкнала.
Тя си помисли за момент, че той ще й заповяда да й даде Диалога. Персоналът на библиотеката, както той само обичаше често да казва, бе едно голямо и щастливо семейство, но, както Дик Дий веднъж бе забелязал, формата на организация, възприета в семейния живот, рядко се нарича демокрация.
В дадения случай Фолоус прояви достатъчно здрав разум, за да не притиска нещата.
— Много добре — каза той. — И може би няма да е зле да направим и едно копие за мис Гадина Рипли, тъй и тъй е у нас. Макар че няма да се изненадам, ако тя вече си има.
— Няма — отвърна Рай. — Според мен няма. Макар че сигурно първа го е научила. — Тя леко разтърси листа. — Мисля, че всичко това е плод на болна психика, но ако съм разбрала правилно, с това нещо Уърдман ни казва, че току-що е убил Джакс Рипли.
Глава единадесета
Хат Боулър се взираше в трупа на Джакс Рипли и усети как в него се надига тъга, от която краката му едва не се подкосиха.
През времето на все още кратката си служба, той и друг път бе виждал трупове и бе научил някои от номерата, с които неприятната гледка се превъзмогва — наложеното равномерно дишане, психическото дистанциране, погледа нарочно избягва да се фокусира върху каквото и да било. Но за първи път виждаше трупа на човек, когото е познавал. Когото е харесвал. Който е на неговите години.
„Мъчно ти е за себе си“, каза си той ядно, надявайки се да възстанови самообладанието си чрез цинизъм. Но това не даде резултат и той се извърна неуверено, макар да внимаваше да не се хване без да иска за някъде, за да се подпре.
Джордж Хедингли също имаше проблеми, той го видя ясно. Всъщност едрия детектив инспектор се бе обърнал и се бе измъкнал от спалнята преди Боулър и сега седеше в едно кресло в хола и явно никак не му бе добре. Нямаше добър вид и когато бе пристигнал на работа по-рано тази сутрин. Бе закъснял с пет минути, нещо, което минаваше незабелязано за повечето служители от следствено управление с ранг над констъбъл, но равни на засилена сеизмична активност в поведенческия модел на Хедингли.