— Рут не те познава по физиономия… освен ако не си се разкрил.
— В никакъв случай, сър — уверено отвърна Хат.
— Тогава нека си остане така. Ще изпратя сержант Уийлд да говори с него. От всички нас, той е най- … как да го нарека… най-непроницаем. Ако някой изобщо може да убеди Рут, че той е просто един вероятен свидетел като всички останали гости на „Таверната“, то това е Уийлд. Разбира се, той може би е именно това. Вероятен свидетел.
„Да бе, да — помисли си Хат. — Обаче ти се надяваш да е нещо далеч повече от това, нали?“
— Междувременно — продължи Паскоу, — ти вземи да отскочиш до Газет. Рипли е била убита късно снощи. Освен ако Диалога не е бил написан предварително, а той изобщо не звучи така, той може да е попаднал в торбата някъде през десетте часа преди девет часа тази сутрин, когато е бил открит. Искам да знам как е станало това. А аз през това време ще проверя в библиотеката. Като свършиш, ела там. И Хат, давай го по-спокойно, а? Ще ни сбръчкат, когато тази работа стигне до пресата. Дай малко да си поразширим времето на спокойна работа, става ли?
Посещението на Хат в Газет не трая дълго. Надеждите на Паскоу за малко спокойствие, не се оправдаха. Новината за последния Диалог вече бе стигнала дотук и вместо да даде информация, Мери Егню гледаше как да я измъкне. Стараейки се да не се поддаде, Хат упорито шикалкавеше, докато най-накрая постигна онова, за което бе дошъл. То беше много полезно. Петък вечерта винаги била адски претоварена за подготовката на съботното издание, а предаването на Джакс Рипли я направило още по-натоварена, давайки на Мери Егню материал за водеща статия, който тя не можела да пренебрегне. Това означаваше, че никой не е забелязал вторичния ефект, предизвикан от разкритията на Рипли, който беше, че поради някаква причина, те като че ли са подсилили напомнянето й за крайния срок на подаване на ръкописите за конкурса. Рано на другата сутрин момчето, отговарящо за пощата, което прекарало вечерта в занимания, по-полезни от гледането на телевизия и поради това останало в блажено неведение относно цялата тази бъркотия, открило дузината и отгоре ръкописа, пристигнали последни късно предната вечер, ги пъхнало в торбата при останалите, пристигнали през целия петъчен ден и доволен, че най-сетне вижда края на този неприятен конкурс, ги доставил моментално в Центъра. Мери Егню, която, разбира се, започнала да проверява всичко в торбата след предаването на Джакс, побесня като разбра, че по-късно са пристигнали още работи и Хат побърза да се измъкне тихомълком под прикритието на огъня и жупела, изсипан от нея върху нищо неразбиращата глава на момчето, отговарящо за пощата.
Приближавайки Центъра, който беше само на две минути пеш от Газет, той видя длъгнестата и суха фигура на детектив главния инспектор да влиза през стъклените врати и побърза да я настигне.
— Нещо много бързо — изръмжа недоволно Паскоу.
Хат, който очакваше да го поздравят за бързото изпълнение на задачата, представи нещо, което на него му се струваше много професионален, почти а-ла Уийлд отчет за свършената работа, но към първото разочарование се прибави още едно, когато Паскоу изрази своята хипотеза, че редакторката сигурно го е изиграла. Той енергично започна да се защитава, но това се оказа излишно, защото доказателството, че Мери Егню е знаела вече всичко, стоеше там, пред очите им, под формата на гърчавата и сгърбена, пропита с никотин фигура на Сами Ръдълсдин — старши репортер от Газет.
Той тъкмо бе потънал в нещо, което отдалече приличаше на разгорещени дебати с Пърси Фолоус и още един, дребен и набит мъж, с кариран костюм, толкова ярък, че би могъл да смути и индиански вожд, и опашка, висяща като магарешки пенис от главата му. От двете им страни бяха застанали, сериозни като арбитри в научен спор, Дик Дий и Рай.
Дий, забелязал пристигането им, каза: „Посетител“, с тих глас, който все пак по някакъв начин бе успял да запази достатъчно сила, за да прекъсне спора им. Тримата мъже извърнаха погледи към новодошлите. Усмивката на Фолоус се разтегна до такава степен, че още малко щеше да излезе от лицето му. Той разтърси златна грива като кон и тръгна право към Паскоу, отбивайки успешно опитите на конската опашка да му попречи със собственото си тяло, но неспособен да му попречи да използва гласа си, който се оказа дълбок и резониращ, излизащ сякаш из пещера.
— Детектив главен инспектор Паскоу, нали? Имам удоволствието да се познавам със съпругата ви, сър. Амброуз Бърд. Това е ужасно събитие! Ужасно!