Аутопсията бе потвърдила причината за смъртта — една-единствена прободна рана, направена с дълъг и тънък нож. Изказаното от съдебномедицинския експерт мнение при предварителния оглед на място, че няма никакви следи от сексуално насилие, също се потвърдиха. Може би по някое време през деня на смъртта си тя е имала сексуален контакт с предпазни средства, но ако е бил против желанието й, била е твърде изплашена, за да се съпротивява.
Така че предварителния доклад от аутопсията не помогна кой знае колко, но патологът по-късно бе позвънил, за да им съобщи, че при повторния подробен оглед, на лявото бедро отзад, са открити следи от ухапване. Било трудно да се види първия път, защото се намирало в зоната на най-силна хипостаза или с други думи, следсмъртно посиняване. Намекът в обаждането бе, че ако не е била всеотдайната и предана работа на патолога, белегът може би е щял да остане неоткрит.
— Най-вероятно е направен от моргаджията или чистачката му — бе циничния коментар на Далзийл.
Направиха снимки и ги показаха на професор Хенри Мълър, съдебномедицински стоматолог, известен както всред студентите си, така и всред полицията под името мистър Молар. Заключението на професора бе също така мъгляво, както заключението на специалистите по пръстовите отпечатъци. Да, би могъл да каже определено чии зъби не са направили тези белези, но се съмняваше дали би могъл да отиде отвъд границата на „голяма вероятност, ако му представят зъби, които сякаш съвпадат.“
— Специалисти — сумтеше презрително Далзийл. — Притрябвали са ми. За да хванем тоя боклук, просто трябва кръв, пот и честно и здраво бачкане.
Още от началото, Хат се оказа един здравите бачкатори. През първата неделя, той с удивление откри, че едвам успя да намери време, за да звънне на Рай и да потвърди онова, за което се бе досетил още като видя трупа на Джакс, а именно, че свободната му неделя вече не е свободна и екскурзията им до Стангдейл трябва да се отложи.
Бе приятно изненадан, когато тя каза:
— Няма страшно. До другата неделя птичките едва ли ще тръгнат да мигрират нанякъде, нали?
— По дяволите, така е — засмя се той. — Но за всеки случай ще им драсна един ред да ни изчакат малко.
— Няма да е зле.
След това започнаха да говорят по делото, докато накрая Хат долови с крайчеца на окото си грамадната фигура на Далзийл да изпълва вратата на офиса и набързо приключи разговора.
— Свидетел? — погледна го въпросително Дебелака.
— Да, сър — отвърна Хат.
— Нещата явно са се променили. Едно време разговорите със свидетели обикновено не бяха никак смешни… Търся сержант Уийлд.
— Той също говори със свидетел, сър.
— Дано тогава и той да не се смее — каза Далзийл. — Не че някой би забелязал.
Едгар Уийлд определено не се смееше.
Свидетелят, с който разговаряше, беше Франи Рут и по лицето на Уийлд не можеше да се прочете и най-малката следа от каквато и да било емоция. Нямаше намерение да дава и най-незначителния повод на Рут да си помисли, че е плътно следен. Според Уийлд, неговия приятел Питър Паскоу бе стеснил кръга здраво около Рут. След събитията, довели до така наречения опит за самоубийство на младия мъж, срещу Паскоу не бяха повдигнати никакви официални обвинения, но в пресата се появиха някои намеци за натиск и от отдела на полицията, следящ изявленията на медиите, сигурно вече си бяха взели бележка. И още един „инцидент“ вероятно би предизвикал много по-директна реакция и от двете институции. Така че Уийлд бе много внимателен в подхода си към „Таверната“. Трябваше да намери убедително оправдание откъде знае, че Рут е бил в ресторанта през въпросната вечер и с облекчение откри, че сметката му е била платена с кредитна карта. Прегледът на сметката също потвърди, че е бил сам, но сервитьорите не можаха да си го спомнят дори и когато им го показа на снимка.