Тогава Уийлд се захвана да разпитва всички, които бяха разпознати като гости на ресторанта през онази вечер, като сложи Рут далеч в дъното на списъка.
И въпреки всички тези мерки, той бе посрещнат от една много слаба и много разбираща усмивка, сякаш човека срещу него бе запознат с всеки сантиметър от пътя, утъпкан до неговата врата.
Той отговори на всички въпроси сърдечно.
Да, бил в „Таверната“, но само този път, не му харесала храната. Да, спомнял си момчето с бузукито. Не, не може да си спомни да е виждал някой да говори с него.
— А вие, сър, вие говорихте ли с момъка? — попита Уийлд. — Да му поръчате да изсвири нещо, например?
— Не, тази музика не ми харесва.
— Не харесвате музиката. Не харесвате храната. Ако нямате нищо против, сър, тогава защо въобще сте дошли тук?
Това накара Рут да отговори със стеснителна усмивка.
— Всъщност, не знам. Доколкото си спомням, май някой ми го препоръча. Да, точно така беше. По препоръка.
— О, разбирам. И сигурно ще си спомните от кого?
— Не съвсем — отвърна Рут. — Просто от някой, с когото сме разменили две думи и сме си тръгнали.
И толкоз. Уийлд се върна да докладва на Паскоу, който извика Хат да слуша.
— И нито един от останалите гости не можа да си спомни да е виждал Дейвид Питман да говори с някой самотен гост? — попита Паскоу.
— Нито един — отвърна Уийлд. — Съжалявам. Задънена улица. Да има някакъв резултат от частичния отпечатък върху пантофа на Рипли?
— В банката не са открили нищо, сардж — каза Хат.
„Което означава — помисли си Уийлд, — че отпечатъка не е на Рут — като съден престъпник, отпечатъците му би трябвало да се намират в информационната банка.“
С наближаването на уикенда скоростта малко намаля, което не бе добре за атмосферата в следствено управление, но вдъхна у Хат надеждата, че може би ще успее да осъществи отменената среща. Освен това бе решен да отиде и на съботната изложба, страхувайки се, че ако не го направи, Рай можеше да се откаже от неделната екскурзия до Стангдейл.
В петък сутринта той представи седмичния си доклад за Рут на Паскоу. Всякаква надежда, че следствието по убийството на Рипли ще го откъсне от това убийствено скучно следене, се изпариха, когато детектив главния инспектор използва посещението на Рут в „Таверната“, за да направи работата вече съвсем официална. Далзийл обаче не бе проявил особен ентусиазъм и доклада на Уийлд, плюс отрицателния резултат от отпечатъците, дадоха повод на Хат да се надява, че тази работа няма да продължи вечно.
— И си сигурен, че не те е пасъл? — попита Паскоу, все още търсейки причина за невинното държане на Рут.
— Залагам си живота, сър — отвърна Хат уверено. — Ако бях се опитал да бъда по-дискретен, сигурно нямаше да мога да се видя сутринта в огледалото.
Това изявление накара Паскоу да се усмихне. След това въздъхна примирено:
— Добре. Мисля, че можем да приключваме за днес. Благодаря ти за упоритата работа. Добре се справи.
Което накара Хат да помисли, че Дебелака най-сетне е затапил здраво следенето.
Но гледаше мислите му да не го издадат, особено след като, набрал смелост след похвалата, той се реши да попита дали може да разчита на малко свободно време, за да посети изложбата.
— Защо не? — отвърна детектив главния инспектор. — Май и без това всички се канят да отидат. И кой съм аз, за да застана на пътя на истинската любов?
— Благодаря, сър — кимна признателно Хат. И тъй като не желаеше да го помислят за твърде млад и фриволен, добави: — Сър, дойде ми на ум, че щом Уърдман използва библиотеката, за да забележат Диалозите му, а и изложбата се провежда в Центъра, мислите ли, че той може също да дойде на нея?
Паскоу се изсмя и каза:
— Искаш да кажеш, че ако ние двамата с теб си отваряме очите на четирийсет и четири и сме готови във всеки един момент да скочим върху всеки, който ни се стори, че се кани да извърши убийство, може случайно да ударим джакпота? Сериозно, Хат, ти май не си почиваш както трябва след работа. Моят съвет е: Забрави всичко и почивай. Няма причина нашия Уърдман да е там и дори да бъде, няма да прави нищо различно от нас, останалите, което е да гледат каквото има за гледане и да му се радват. Прав ли съм?