— Абсолютно прав, сър — закима усърдно Хат. — Съжалявам. Глупаво беше от моя страна.
— Не глупаво, а просто извън сферата на дълга ти. Забрави Уърдман. Както вече ти казах, отпусни се и се радвай на изложбата.
Глава тринадесета
Четвърти диалог
Изложба.
Ето дума, достойна да разсмее един дух!
И на мен ми беше забавна. Първото нещо, което забелязах, разхождайки се из галерията бе, че никой сякаш не обръщаше внимание на нищо друго, освен на чашите с вино в ръцете и на хората, с които говорят над тях.
И тъй като събитието сякаш бе събрало всичко по-знаменито и по-добро от населението на Мид-Йоркшир, които вероятно се бяха виждали много пъти преди това, бе трудно да се разбере накъде по-точно е насочена изложбата.
Единственият експонат, който моментално привличаше вниманието бе някакъв посветен на сексуалната възбуда тотем, висок метър и осемдесет, издялан от дъб с помощта на моторна резачка. Но дори и това, след няколко първоначални нецензурни подмятания, се забравяше от по-голямата част от публиката, с изключение на ония, които използваха грубо изрязаните му издатини да си оставят чашите, макар при едно от преминаванията ми покрай критика от Газет, го чух да казва на свой себеподобен:
— Да, той наистина има някаква… как да го нарека… аура.
Аура.
Ето още една дума.
От гръцката αυρα, което означава дъх или полъх. В медицината обаче се използва, за да опише симптомите, предхождащи зараждането на епилептичен припадък.
Помниш ли старата Аджи, дето страдаше от епилепсия?
Точно тя. Нейната аура се състоеше не само от обичайните гърчове по лицето и мускулите, а и от еуфорията, в която изпадаше. Знаейки много добре какво вещае тя, жената започваше да вика: „О боже, колко ми е хубаво!“ с такова отчаяние в гласа, че хората, които не знаеха за какво става въпрос, се шашваха по-скоро от крещящия дисбаланс между думи и дела, отколкото от самия припадък.
По-късно, когато нарастващия ми интерес към тайната на нашето съществуване ми позволи да разбера, че старата медицина разглежда припадъците като реакция на слабата човешка плът към нахлуването на божествена енергия, когато се използва за проводник на пророчески видения, ми дойде на ума за старата Аджи, но не можах да се сетя за нищо по-значително в звуците, които тя издаваше по време на пристъпите си. Може би няма да е зле да я попиташ, ако я видиш.
Както кажеш. Както и да е, сега вече имам личен опит да потвърдя онази диагноза, която са поставяли старите доктори.
Защото аз също изпитвам аура, божествен полъх, преминаващ през мен, макар че моята аура лесно може да се окаже сродна с латинската дума aurum, която означава злато. Защото началото на всеки нов Диалог блесва в мен също като изгряването на слънчев летен ден. Усещам цялото си същество като че ли потопено в божествен ореол на щастие и увереност, които се разпростират все по-надалеч и надалеч, спирайки времето за всички, попаднали в златния му обсег.
Усетих зараждането му, докато се разхождах из галерията, но за мой най-голям срам си признавам, че отначало се опитах да го потисна. Защото макар да знаех, че в светлината на този ореол аз няма от какво да се страхувам, Тома Неверника в мен продължаваше да задава въпроси като „как би могло да стане това нещо тук, всред всичките тези хора?“
Как би могло?
Когато Хат пристигна на изложбата, залата вече бе доста претъпкана, но за негова изненада Пърси Фолоус, с грижливо накъдрена златиста грива и Амброуз Бърд, с грижливо стегната конска опашка, внезапно прекратиха препирните си и също като каращи се съпрузи, заварени от местния викарий, се впуснаха към него с цъфнали на лицата усмивки.
Едва когато го отминаха, той с облекчение разбра, че всъщност не той е предмета на техните не съвсем ясни въжделения.
Заедно с него, малко по-назад, бяха пристигнали кмета и съпругата му. Той се казваше Джо Блосъм, набит и як мъж на средна възраст, известен всред местните бизнескръгове като Властелина на мухите, тъй като бе направил парите си от развъждане и отглеждане на ларви за мухи за стръв, предназначени за рибарите любители. Съпругата му се казваше Лара Блосъм и му бе втора жена, заради която бе изоставил първата. Лара бе едновремешна кабаретна кеч-дама, подвизавала се на не един ринг. Бе десет години по-млада от него, поради което той винаги я следеше с ревнив, собственически поглед и щедро харчеше пари за скъпи екскурзии в чужбина, смарагдови обички, коронки за зъбите и силиконови импланти. Смяташе, че такива подаръци ще я зарадват или поне ще я подтикнат да бъде честна. Напоследък тя бе развила у себе си претенции за култура, които включваха увлечение към класическия балет, изтънчени вина и работите на Чарли Пен. Въпреки тези нови и извисяващи духа занимания, а може би именно заради тях, тя все още бе способна да си възвърне навиците от младостта и да размаже всеки, имал глупостта да подхвърли в нейно присъствие намек за източника на богатството на мъжа й. Онези, които обичаха да рискуват, зад гърба й добавяха след „р“-то едно „в“ в името й, но само влюбените в смъртта го правеха в лицето й.