— Да. Тъкмо се канех да ви кажа. Разбрах тази сутрин. Стария е мъртъв. Катастрофа с лодка. Тъжно, но не съм го виждал от двайсет и пет години, така че… това е положението. Както и да е, това означава, че всичко, до което не е успял да се докопа, остава за мен, така че вече няма нужда да правя разни неща. И след като вече си имате жури, значи няма нужда и да правя оценки, нали?
Благосклонната усмивка не слизаше от лицето му, но Паскоу остана с впечатлението, че всичко това го забавлява.
Ели каза:
— Това означава, че вие сте вече лорд Пайк-Стренглър, нали?
— Ъф дъ Стенг. Да. Но обикновено титлата не се използва, докато нейния предишен притежател не бъде погребан.
— Което ще стане кога?
— Е, тук могат да възникнат някои проблеми наистина — каза многоуважаемия замислено. — Изглежда акулите са успели да стигнат до него преди спасителните лодки, разбирате ли?
О, колко забавно е да ги гледаш в лицата и да виждаш, че виждат само онова, което им даваш да видят, а не виждат абсолютно нищо от цялата тази красота. Мислят, че всички се движим напред по една и съща широка магистрала, плътно един до друг, бутаме се за по-добро място, едни се поздравяват за това, че са надминали онези, с които са тръгнали заедно, други се чувстват изблъскани към краищата, че дори и преобърнати в канавката, но никой от тях не отрича че избора е един — или се носиш напред по пътя, или се отбиваш от него към пълна анихилация. А през цялото време аз следвам извивките и посоката на мой собствен път, в чието съществуване те чак сега започват да вярват и чийто маршрут те не могат да следват, защото неговата цел е ужасно далеч от разбиранията им. Гледам ги как разглеждат тези така наречени творби на изкуството и се смея, защото знам, че истинския художник в този живот използва щрихи, твърде деликатни и цветове, твърде ярки, за да бъдат доловени и поносими за обикновеното око…
— Така, а какво мислиш за това? — попита Рай. — Доста добро е, не мислиш ли?
Тя се бе спряла пред акварел, изобразяващ схлупена къщурка на брега на езеро на фона на залез, превърнал водите на езерото във вино. Или в кръв.
— Бива го, само че предпочитам да гледам теб — отвърна Хат.
— Ти май си гледал доста филми с Кари Грант, а? — забеляза Рай, без да отмества поглед от картината.
— Винаги, когато ми се отдаде възможност. Добре, дай и аз да видя. — Той леко я побутна встрани, изпитвайки удоволствие от извинението за физически контакт. — О, да. Това е Стангкрийк Котидж.
Този път тя го погледна в очите, после бързо разлисти каталога в ръцете си и повиши глас обвинително:
— Ти си го виждал и друг път.
— Не. Виждал съм къщата и ти ще я видиш утре. Това е езерото Станг, което, естествено, заедно с потока Станг и Стангкрийк Котидж, са в Стангдейл. И ако толкова ти харесва, ще вземем един фотоапарат, ще снимаме същия този пейзаж и така ще ти спестим парите за картината.
Ако тя играеше ролята на познавачка, на него пък му бе особено приятно да играе ролята на тъпанара.
— Това ли означава за теб една картина? Формат на дадена информация?
— Какво му е лошото на формата? Виждам място, което ми хареса на тази и тази дата, по това и това време.
— И това ли е всичко? Играта на светлосенките, цветовете и времето от деня не ти ли говорят нещо?
— Разбира се. Стъмва се и може би на художника му е свършила синята и зелената боя, затова пък му е останала много червена. Или пък може би просто кръвта му се удава по-добре от водата. Да, бих казал, че това е кръв.
— Добре, да кажем, че е кръв. Някакви нови нишки към Уърдман?
Това го завари неподготвен и той се възмути престорено:
— Хей, забрави ли, че сега не съм на работа?
— Така ли? Тъй като явно не искаш да говориш за картината на Дик, си помислих, че сигурно си от онези скучни копелета, които не могат да говорят за нищо друго, освен за работата си.
— Картината на Дик? Искаш да кажеш, че Дик Дий е нарисувал тази картина?
— Че ти не знаеше ли? Аз си помислих, че именно затова не ти се говори за нея.
Добра тапа. Тя бе доловила антипатията му към шефа й, макар че той дори и пред себе си да не я бе признал.
Той каза:
— Не, не знаех… съжалявам. Мислех си, че просто играем някаква игра. Всъщност мисля, че е много впечатляваща… такава една… ъ-ъ… предава атмосферата…
— Обичаш да играеш игри, така ли?